Jan 13, 2013, 10:32 AM

Смирена любов

  Poetry » Love
716 0 0

Смирена, простих отдавна,

като наивно дете си останах.

В любовта задъхана,

от градски нощи посипана

в пепел останах.

 

И от любовта си на авантюристично

подозрение, посипвам се в

пясък и пепел. 

Загубена в теб и

задъхана от усмивки на

"работа вкъщи" с тръпчинки,

харизматично искам под дъжда

с теб да уловя ритъма на

любовта.

 

*****

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Генчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...