Feb 10, 2018, 11:49 AM  

Старият явор 

  Poetry » Landscape
2159 19 31

Бавно в залез денят пак прегаря,

в ствола черен на явора стар,

де отколе с корона затварял

сянка плътна над наший хамбар.

 

Той порасъл от млада фиданка,

дето прадядо сам посадил

и над двора сред пейки на сянка

на вечерни раздумки,…гост бил.

 

Там облени в лъчите на юли,

две деца сред пръста все играли.

Вятър дълго лицата им брулил,

що жълтурче в тревата обрали…

 

И сред дъхави, пролетни клонки

сам синигер извивал гласец.

Под дървото със шепа бонбонки

как се дивих на този певец!

 

Брате Яворе, що тъй изсъхна?!

Твойте клони ми бяха шпалир.

Щом те видя почернен, настръхвам

и тъга в мен нахлува безспир!

 

Днеска пуста се вратнята вее

и посреща ме грохнал дувар!

Сред синапа самотен чернее

твоят дънер, Приятелю стар!

 

08.02.2018 г.

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Край твоя Явор - видях Смокинята , що беше в двора на баба и дядо , де е израсъл бащата с двамата си братя и бандата от махалата ...
  • Наистина тъжно,но какво картинно описание,като че ли чувам хлопването на вратата и усещам полъха на вятъра.Браво!
  • Много човешко и трогващо. Красиво написано! Поздравления!
  • нямам думи...Благодаря Влади
  • Влади, Влади, твоята Поезия е един великолепен ретро-полъх в съвременната ни поезия, който пренася най-добрите и най-български традиции от миналото към бъдещето. Бъди благословен, приятелю! И този твой стих отива при любимите!
  • Красив и в тъгата си стих. Много ми хареса! Адмирации!
  • Поздравление,Влади!Много силно произведение!
  • Влади,в тази носталгична картина която си описал и в която сякаш витае духът на Яворов усещам преходността на времето.Понякога го възприемаме с болка.
    Поздравление!
  • Носталгично и красиво. Поздрав, Владислав!
  • Просълзих се, Влади!
    Толкова дълбоко някъде в душата ми
    отекна този жаловит и с много поетическо
    майсторство написан стих.
    Поздравления от сърце! 🍀
  • Влади, адмирации...Прекрасен стих !
  • Натъжи ме, Поете!
  • Изпълни ме с печал!
  • Усетих, Влади! Може да посадиш нов, за други две деца .
  • Не коментирам, защото го прибирам!
  • Много трогателен стих, Влади! Поздравявам те от сърце!
  • !!!
  • Вроденият ти талант, Приятелю, се разгръща не с дни, а с часове. И това стихотворение е поредното доказателство за твърдението ми. Много силна емоция, обагрена с красива носталгия, блика от него. Старият явор е одухотворен символ на изсъхващия в нас живот. С радост поставям великолепната ти творба в Любими, а оценката 5 е недостатъчна, за да изрази възхищението ми.
  • Благодаря Ви, Приятели, че оценихте и коментирахте! Благодаря ти, Гошо, за мен е чест! Нека слънцето на щастието сгрява душите Ви!
  • Казвал съм и отново ще ти напиша - ти си голям талант, Приятелю! Поздрав за поредния върховен стих!
  • Обичам да се спирам при теб, Влади! Творбите ти пораждат различни усещания, но винаги докосват нещо в мен! Поздравявам те за поредния великолепен стих, Приятелю! Вече е прибран в папката ми с любими.
  • Както винаги - вълнуващо отразяваш тъгата и носталгията, Влад. Браво!
  • Обичам поезията ти, Влади! Любимо!
  • Sic transit gloria mundi - но емоцията, дори и като носталгия по "отминалото време", остава! Браво!
  • Тъжно е,когато се разделяш с някой скъп-човек,животно,дърво....но ти така добре и образно си описал "биографията" на тоя явор,Влади!Но...това са правилата на живота-нищо не е вечно!
  • Една носталгична среща...
  • ,,...туй що цъфти прецъфтява, туй що се ражда умира..." Поздрав за написаното, Влади!
  • Много ми хареса!
  • Прекрасно произведение!
  • Разтърсващо. Аз пък имам стих за един стар орех, който по същия начин величествено присъстваше до довара, но го отсякоха защото правел сянка на двора.
  • Пленителна поезия твориш! Поздравления, Влади!
Random works
: ??:??