Jul 29, 2010, 11:19 PM

Стрaнник

  Poetry » Love
792 0 0

Стрaнник

 

Чувствам мъка и тъга в моята душа! 
Чувствам самота и празнота! 
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа? 

Къде е твоята усмивка? 
Къде са твоите очи? 
Къде съм аз сега сред разпилените листа, 
посипани върху пътеката на моята съдба? 

Чакам те да дойдеш, 
да озариш мрака в мен сега, 
да ме намериш сред разпилените листа на моята съдба,
да възвърнеш радостта в моята душа.

Изгубен в мрака, не спирам аз за теб 
да мисля, 
да мечтая. 
Търся те с очи, 
гледам, но не виждам къде си ти сега. 
Някъде там в светлината на живота,
далеч от мрака, 
от листата,
далеч от странника,
влюбен в теб сега! 

Щастлива, весела, засмяна 
грееш, като слънце 
над цветята, 
над листата 
и не знаеш, че там някъде в тъмата 
някой силно те желае. 
Някой странник, 
изгубен и самотен,
на границата между живота и смъртта,
чака теб в нощта -
да го спасиш от самотата,
царяща в собствената му душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христомир Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...