Горя
и създавам
светове -
по-необятни
и от всеки
странен мит...
Избягала
далече
с пъстри
цветове
осъзнавам
сивотата -
звездите
са я крили...
Взор отнесен,
тайнствено-магичен,
отправям
към трептящите
пролуки...
Копнежът е
единствен,
непривичен,
издигащ
до усмивка
мрачната
заблуда...
От падащите
късчета надежда
извайвам
нямо
в душата
вой...
Горя
и създавам
светове
безбрежни -
те
в сенки
вкаменяват
всеки стон...
© Княгиня Нощ All rights reserved.