Светът е Бездна!
Безмълвно и безследно, като в Бездна,
годините - една след друга чезнат.
Зад мен е Мрак - дълбока Безнадеждност.
Пред мене Мрак Душата ми съглежда.
И нито Зрак от Спомен, сам, унило,
се тътря Аз, лишен от всичко Мило
на този Свят, от Бога прокълнат.
И с всяка крачка, смъртно уморен,
се спирам - тъй захласнат, упоен,
под Купола величествен на Свода -
да слушам ненаситно тая Ода
в Безкрая на Нощта, с която чезна
в Духът на Вечността:
„Светът е Бездна!“
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
