May 28, 2014, 7:53 PM  

Сянката на суетата

  Poetry
815 0 8

СЯНКАТА НА СУЕТАТА

Награди, почести, пари, суетна слава,
фалшиво да блестиш с обществен силует...
Как всичко после като сянка отминава!
Дори без стих, живял бих аз като поет.

Притворство и пълзене, нисички поклони,
подмазване на силните на всеки ден,
да лижеш задници и да търпиш зловоние...
Я по-добре да съм човек обикновен!

Снобееш ли се ти и се чалгализираш,
ако превърнеш и еснафщината в стил,
богатството за тебе щом ти е кумира...
По дяволите, за какво си се родил!

Забравил ли си, че си шепа от земята,
а бъдното ти е във гробищния трап,
на тоя свят по-ценно няма от душата
и във сърцето - живо семенце синап...

Над всекиго е суетата на живота.
Нас всички чака ни вратата на смъртта.
Не ще премине ни чертица, нито йота,
докато някой ден застанем пред Христа.

 

ВЪРБАН КОЛЕВ - КАРЛОВО - 2014 Г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!
  • Ехаааа... как се радвам, че те открих!
    Много хубаво пишеш!

    "на тоя свят по-ценно няма от душата
    и във сърцето - живо семенце синап..."
    !!!

    Напълно споделям, явно сме от една кръвна група
    Поздравления!!!
    И добре направи, че дойде в сайта!
    Благодаря ти!
  • Благодаря за топлото посрещане!Благодаря и на всички харесали от сърце!
  • Добре дошъл и от мен!Не вярвам да е първия ти стих този!Ще наминавам, защото харесах позицията ти!
  • Харесах! Страхотно начало!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...