Тъгата на есента
Ето я - това е тя,
ето идва есента.
С бледо жълтички листа
и с дъх на мъничко тъга.
Но можем ли да я виним в това?
Свидетел става тя
на раздялата на тези две листа.
Около вятъра за последен път танцуват,
опитват с любовта да се сбогуват.
Разстоянието разделя тела,
а есента - тези две листа.
Вглеждайки се в това,
плаче и моята душа.
Плаче моето сърце,
готово да се предаде.
Смела ще съм като тях -
отронвайки сълза,
ще се усмихна пак.
Последен танц ще ти посветя
и нежен спомен аз ще ти даря.
Есента дойде за да ни покаже
как се живее далеч един от друг
и да ни накаже.
На щастието трябва да се радваш днес,
защото утре ще остане само спомена горещ.
© Диляна Бонева All rights reserved.
