В късче небе
В КЪСЧЕ НЕБЕ
Исках да слушам как гали гласът ти:
звън на камбана и стих на щурче.
Свещ ще запаля за нашите смърти,
кръст - за живота ни, който тече.
Исках да топля очи от очите:
утринно слънце и ласка на плам.
Нощем ще будя за тебе звездите,
денем ще зидам за двама ни храм.
Исках да вдъхвам лъха на косите:
мирис на билки и пролетен цвят.
Нося те в късче небе - под гърдите.
Теб най-харесвам от целия свят!
Исках без дъх да целувам устата:
сочна малина и мед от цветя.
Огнена жажда гори ми душата,
чакам дъждец за жарта на плътта.
Исках да взема в ръката си твойта:
глина за стомна, средичка на хляб.
Бие в сърцето кръвта на живота -
страшно самотен без теб съм и слаб!
Даже сега пак не спирам да искам -
толкоз далечни - земя от небе.
Моята мъка остава си чиста
с живата радост, че влюбен съм в теб!
Върбан Колев 2011 Карлово
© Върбан Колев All rights reserved.
