В очите на мама
В очите на мама
По цели дни някога аз се пилея...
Замръквам, осъмвам - мен дълго ме няма
в дома ни, където претихо живея.
Там трепетно чакат ме татко и мама.
Какво ли си мислят, когато отсъствам?
Какви ли тревоги в сърцата им бият?
Че лутам се често от кръчма на кръчма -
с пройдохи, поети и луди все пия.
Изпадам във някакво странно пиянство -
заплаквам през смях и през сълзи се смея...
Тогава обичам най-бедните странници,
но братството свършва, щом пак изтрезнея.
И нов или вчерашен - все съм си същия -
разбирам, че трябва обратно да хвана.
И гузен-негузен прибирам се вкъщи
и влизам покорен в очите на мама.
© Върбан Колев All rights reserved.
