Вечерница

Poetry » Love

791 0 0

Вечерница

Вечерница бях самотна в небето

Изгрях в онази тъмна нощ

Разбрах – отново си самотен

Видях как търсиш порив нов

В прохладна лятна вечер се разходих

Далече под небето вървеше ти с мен

Макар да не приличаше на среща

Вярвах ще се срещнем някой ден

Изгрях в съня ти и в мечтите

Сложих булото макар за кратко

Огряха пътя ни звезите

Самотни са сега душите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0