Вярвам
Минавах по пътя към тебе погледнах,
прозореца тъмен отново мълчи.
Замислен! На пейка отсреща аз седнах,
За болката мислех. До кога ще горчи?
Любов в сърцето, в душата ми обич,
години минават в мене мълчат.
Преглъщам отново студения сандвич,
душите, сърцата, какво ли делят?
Какво ли човече с мене се случи?
От време на време ще пиша куплет.
До кога любовта? Душата ще мъчи,
зад гърба ми. Какво, какво ще рекат?
Вярвам! Сам с душата често говоря,
всичко сърцето точно реди.
Нищо лошо не искам да сторя,
в мен любовта ще живее. Както преди.
В.Й. 05.10.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
