Вълни

Разбиват се с шеметен грохот вълните.
Като нечия призрачна мъст…
Пропуква се лекичко бентът на дните.
Посели разруха в душата ми – кръст.

И всичко превръща се в пепел.
На изгоряло вони.
Но отпиващо кървави глътки,
едно цвете - бленува за нов блян и за нови мечти!

И тоз кръговрат е безкраен и вечен!
Тъй както е вечен Създателят наш!
Едно цвете - на пепел обречено...
В агония ражда Най-прекрасния свой цвят!