Яд...
"Изчезнете!" - учтиво към всички,
не виждате ли колко сте мънички?
Грозни, разкривени човешки подобия,
каква е болестта Ви - може би фобия?
В какво да вярвам, за да мога да пиша -
заразихте ме, ще спра и да дишам!
Не ще се превърна никога в непокист,
надут, доволен и мазно учтив...
Грозни маски, уродливи черупки,
това е животът Ви, пълен с преструвки.
Какво ли печелите? Може би много,
задръжте си го - то е ваше, Слава Богу.
Разкъсвам се от гняв, даже горя,
вече отдавна избяга сънят...
Аз няма да стана никога като вас!
Боже! Едва ли ще чуят моя глас...
Но ще знам, че съм живяла, а не боледувала,
ще знам, че съм чувствала, а не сънувала!
Яд ме е на всички - искам да крещя,
искам да изтрия бездушните от света.
Поне няма да ме е страх, че утре пак
ще срещна такива като вас!
© Бени Бенджамин All rights reserved.
Очаквам вашите коментари...