Nov 26, 2015, 10:52 PM

За малко

  Poetry » Other
429 0 0

За малко искам да си помълча,

сълзи навярно Аз ще си пророня.

Живота бързо, бързо профуча,

болката в душата как ли ще прогоня?

За малко искам Аз да се порадвам,

на любовта в човешките сърца.

Душата с любов неспирно да си сгрявам,

очите ми щастливи да са езерца.

За малко искам хората в очите да погледна,

в тях да няма вече капчица тъга.

Да бъде любовта им винаги безвредна,

обичта да бъде истинска а не шега, не шега.

                                                 В.Й. 26.11.2015г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...