Зад един прозорец

Poetry » Love

499 0 1

Зад един прозорец, там е свободата моя,

зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.

През него виждам много хора - повече бездушни,

с голям товар от нужди най-ненужни.

Аз не искам техните богатства да приема

и без милост да ме лъжат; да ме оковат...

За тях аз винаги държа го в мен затворен,

но надали те някога ще разберат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nejnostt (Даниела Тодорова)

Съжалявам, че и ти гледаш през този прозорец на някои хора, но такава е действителността! Сърдечен поздрав и не отваряй никога този прозорец!

2013-06-23T00:35:38+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0