May 16, 2007, 10:57 AM

ЗАЛЕЗИ

  Poetry
846 0 4
                           

                                                
Със всеки залез нещо си отива,
умира, там във вечността!
И този вечен кръговрат не спира -
с утрото се ражда мъдростта!
Умира със залеза и любовта,
умира, но се ражда вяра,
че може би живота не свършва със смъртта,
а нещо свято там остава!
Остава вярата във по-добро,
в това, че някой тайно те обича
и може би си струва този мой живот
да си го върна и обичам.
След всеки залез идва ново утро,
след всяка болка идва любовта,
след всяка малка смърт,
се раждаш, заедно с живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дуся, прекрасен стих!!!!!!!!!!!!
  • ЗАЛЕЗИ има за тия които не ПИШАТ...Бел,
  • Благодаря за мнението! Публикувам моите отдавнашни първи стъпки в поезията!
  • Деси... моля те погледни ритъма и римата!
    Имаш страхотни идеи, реализирай ги по-добре!
    Поздравявам те!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...