Защото беше търпелива
и точно мене си избра...
Направих те почти щастлива,
но ти почти не го разбра...
Недоизказано и многоточно
живяхме двамата живот...
Обичах те, не бе нарочно,
случайно те изтеглих на белот.
Ти беше дама, аз валето.
А между нас застана поп.
Загледа те невинно в деколтето.
Пласирах го и стана роб.
Не искам, между нас да има трети.
Да съм виновен или да виня.
Досадно ми е, да редя куплети.
Навън отивам. Да летя.
© Георги Стоянов All rights reserved.