Mar 22, 2012, 12:44 PM

Зимата свърши...

  Poetry
815 0 0

Зимата свършва - с нея и Любовта...

Снегът се топи... заличават се следите ни...

Всичко си отива завинаги.

Последна вечер, последна история разказвам...

Огънят ни изпепели

и всичко в нас разруши.

Време е всеки по пътя си да продължи,

запазил спомените в сърцето си.

Много неща недовършени,

много думи недоказани.

Любовта отиде си, далеч е вече, чуваш ли?

Приказката не ни спаси,

само времето загуби ни...

Вече не сме заедно - вече сме сами!

Отново отказвам се от моята мечта,

всичко беше една голяма лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...