Арт
Лежа си на плажа по корем, пясъкът топъл, слънцето пече отгоре и съм позадрямала. Събуждам се по някое време, отварям си едното око и гледам, някакъв мъж с едно дървено куфарче, се пльоснал до мен, бройка ме и ми се усмихва. Обърнах си главата на другата страна, но го усещах и с гърба си. Погледнах го пак и му казвам:
- Не сте ли много близко до мен?! Навлезли сте в личното ми пространство.
- Извинявам се! Но сте прекрасна!
Като ти направи комплимент някой идиот, да се чудиш, да му вярваш ли или се бъзика.
- Благодаря! Но искам да си почивам. Не ми се занимава с мъже.
- Не ви свалям. Само искам да ви изрисувам.
- Моля?!!!
- Художник съм. Имате идеални пропорции. Боди арт. Забавно е.
- На теб може да ти е забавно, да се лигавиш върху мен, но на мен не ми е. - минах на ти.
- Ще ти хареса. Опитай! - каза той и замълча.
- Колко ще струва?
- Нищо. Правя го за удоволствие.
Излегнах се по гръб. Затворих очи. Знаех, че онзи ме разглежда. Слънцето ме обгърна с топлината си. Почти заспах. Погледнах пак. Беше си там.
- Добре. - казах.
Той отвори куфарчето и заизмъква разни шишенца, панички, четчици, боички.
- Добре е, да си с голи гърди.
- Е, знаех си! Защо ли трябва да се разголвам пред непознат?!
- Не се притеснявай! Все едно съм лекар. Виждал съм стотици гърди.
- И моите са най - хубави, нали?
- Да!
И той започна. Да си призная, възбуди ме с тия четчици. Явно, беше опитен, добре рисуваше. На гърдите ми изтипоса слънчогледи. Над тях, синьо небе, бели облаци и птици. Под колената - рибешки люспи, нагоре преливат в кожа на пантера, която свършва до пъпа, като препаска. Бикините не свалих, много ще му дойде. На гърба ми, нарисува два забити ножа. От раните капе кръв. Показа ми ги с огледало. Около тях кървав надпис "Никога твоя!". През цялото време мълчеше и се усмихваше. Когато свърши, ме разгледа отвсякъде, каза "Много си сладка!", благодари ми, събра си такъмите и си тръгна. И какво да правя сега, такава изрисувана?! Реших да се разходя по плажа. Веднага започнаха мъжки подсвирквания и подмятания. А и жените ме гледаха с интерес. Децата искаха да ме пипнат. Около мен се събра тълпа. Адски неудобно се почувствах. Започнаха да ръкопляскат. Снимаха ме с телефоните си, снимаха се и с мен. Не съм свикнала на такова внимание. Благодарих им и хукнах към морето. Хвърлих се във водата и заплувах по гръб. Бавно, почти не се движех. Водата беше като огледало. Пълен релакс! Излязох на брега. Тълпата се беше разпиляла.
- Страхотна бяхте! Не, че сега не сте! - каза ми непознат мъж.
Погледнах се. Водата беше размила всичко. Ужас! Никога до сега, не са ме харесвали толкова! Къде си, Пикасооооо?!
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А Пепи измисли нова дума.
-
Е, що па пълно? Вярно, че има повече за рисуване, ала с малко минимилизиране и слабите се ядват
А минизумване става ли? -
Да, но ако си с жена на безлюден плаж, той няма да бъде безлюден. А ако си със своята собствена, отиде ти почивката.
-
Лесна е, Ив. Просто отиваш преди изгрев и имаш целия плаж за себе си. Тогава " нощните птици" вече ги няма а останалите все още не са почнали да идват.😉😄
-
Поне една жена, не ти ли трябва?
-
Зависи. Това си е част от шоуто. Пустите плажове са скучни, дори и да си с най-прекрасната жена. Тълпата пък, дразни. Може да се намери баланса. Харесва ми, да съм сред хора, наблюдавам ги и мислено ги "щракам", защото съм малко фотаджия. Обичам да ги гледам, как се радват на живота. Намирам и по-спокойни местенца. Това е лятото.
-
Това е на повърхността. В дълбокото е, че понякога съвсем непознат, може да те накара, да се усмихнеш, да повярваш в себе си, дори и да промениш живота си.
-
Аахаа, .. а последният мъж е истински ценител '' Не, че сега не сте...''
интересно плажно плиключение -
А не, не ме гони от представлението! 🙂
-
Музика да искаш по морето. Навсякъде дънят чалга.
-
Имаше и с куфарчета, с раници, сакове... Рисуваха с четки, лепяха камъчета, пера...🙂 Едно нещо обаче липсва на твоя Боди арт - музика. Друго щеше да е тази хубавица да се разходи по плажа под звуците на Металика, например! 😁
-
Да, но остана без работа. Аз отдавна съм почти изцяло покрита с татуировки. Но това не ни попречи да изпием по една бира заедно. 😉🤣
-
Ти си живото ми доказателство. Срещна ли човека с дървеното куфарче?
-
-
Присъствала съм на фестивал на Боди арт или Боди пейнтинг, наистина е красиво! Хареса ми това приключение!🙂
-
Истинските жени са срамежливи.
-
Човек понякога трябва да се остави на експериментите
Много ти срамежлива момата, ама пък се навива на масаж с четчици -
Дървените куфарчета са пълни с изненади.
-
Готино приключение. И аз не бих го проспала🤭
-
С блажна боя е вредно за кожата.
-
Ама тия мъже художници все с нетрайни бои рисуват
-
Красиво! Един рисува слънчогледи, друг ронка и люспи семките. Животът е несправедлив
-
Случват се и такива работи лятос на плажа най вече с мъже художници, ние за кой ли клон да се захванем.....да не се удавим!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
