Е.
Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му кухо боли. Кънти. Гръмко. Беззвучно. Ехти. Ридае. С раздиращ се глас. С вой. С шепот. С тишина... Иска и търси. Оглежда се около себе си. Задъхано опитва да поеме всеки следващ дъх като последен. Вдишва. Отпива. Вкусва. Издиша. Край. И усеща. Отново. Пустота.
© Княгиня Нощ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любов - без рамки. Запълва всичко. И прелива.
-
Четейки този прекрасен текст за рамката, която се опитваме да поставим на празнотата, сякаш за да я обуздаем и ограничим, и за да запълним пустотата, се запитах: А нима изкуството не е точно това - поставянето на рамка на празнотата и придаване форма на пустотата вътре в нас, а и извън нас. Още древните са си задавали подобни въпроси. Достатъчно е да си припомним Лао Дзъ и неговия трактат ДаоДъДзин. Така че всяко едно високостойностно размишление по темата, каквото е това, следва да бъде приветствано!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
