Гевречето
Играеха си на пода „Не се сърди човече”. Две деца в мрачната стая с една мизерна крушка.
-Ти си бил, голям мошеник и се правиш, че не можеш да броиш! Не е честно.- каза момичето
-Броя си и то много точно, но зарът си е мой. Тази игра е за умни момчета, а не за глупави момичета.
Двамата се разсмяха и продължиха играта.
- Я си представи сега… една голяма торта с много крем и принцески от захар.
- Стига ма, това нарочно ли ми го казваш!?
- Не е нарочно, но ми текат лигите само, като си помисля.
-Добре,че са само лигите, мене ми къркорят червата…Ха ха ха
- Хубаво, нека да не е торта, ами голяма купа със сладолед… Не, купа с пържени картофки… Или пък…
- Ужким си ми по-голяма сестра, а си истинска гадина! Спри са най-накрая, щото ще те оставя да си стоиш сама с протекли лиги… Проклетница! Цял ден да стоим гладни, а ти да ми разказваш нарочно за неща, които обичам.
Момченцето стана, ритна играта и се метна на леглото с продънена пружина, но кракът му влезе в процепа между рамката и изкрещя.
- Нека ти дивак смотан ! Като дойде майка ще и кажа, че трошиш леглото и днеска цял ден си скачал на него.
- Клюкарка си и доносница!
Чуха, как външната врата на двора изскърца и след малко , я последва вътрешната със същото зловещо скриптене.
- Майкооо… Пък да ти кажа, че…
И двама се бяха вкопчили са нея.
- Всичко знам! Отгледала съм си два идиота. -Жената се засмя.
-Кво има в чантата?
Изведнъж погледа и угасна.
- И двамата марш в кухнята!
Извади от платнената торбичка едно геврече.
Гевречеее!- развика се малкия
-Хайде сядайте дечица.
Двамата пакосливци се строиха до масата с прокъсана мушама, постоянно клатеща се. Майката раздели гевречето на две.
- А ти ? казаха в хор.
- Аз съм яла на работата.
-Лъжеш!
Жената отиде до мивката и с гръб избърса сълзите, които се стичаха по лицето и.
Момичето си остави своето парче в чинийката, а момченцето, тъкмо беше отворило уста да го захапе.
- Ние си лягаме.
Двамата притичаха до изтърбушеното легло и си легнаха един до друг.
- Како…
- Кажи.
- Сутринта ще дадем гевречето на гълъбчетата.
- Добре, хайде сега спинкай!
Момченцето прегърна сестричката си и … Заспаха.
Край
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пепилота, ако майка ми или някоя друга майка чуя да казва " Добър вечер, малките ми сладки ангелчета" , след като е била 12часа на непосилен труд, чудейки се, как да ги нахрани, а край нея са псували и беснели, де кой намери, ще остана облещен.
Имах такъв познат и в къщата му се говореше на Вие, защото смятаха, че са родени със сребърна лъжичка в задника( извинете, но това за задника ми е останало от детството
...) -
И по-добре да нямаш. За това и са ми само познати.
-
Ами, Пепи, ти сигурно знаеш, че човек си личи на 80процента точно от отношението си към какъвто и да било обслужващ персонал. Нямам такива познати като тези, които описваш.
За другото не мога да коментирам. Казвам само това, което виждам и знам. А и не обичам да споря -
По варненски е "хюмне". Познавам и образовани простаци, с претенции и самочувствие от дипломите и положението. Но с които да ти е неловко да си сред хора, заведение и т.н., от така нарчените им пиперливи шеги към персонала. Говорене на висок глас, и всичко с арогантно-агресивно-вулгарен език.
Ако кажеш нещо, реакцията е "Аз съм истински" - и в ББ сме ги гледали такива, "истински". А възпитано, прилично - къде отиват?
Това по повод спора ви.
Иначе за езика на децата вече коментирах. Щом майката казва, че е отгледала двама идиоти, какви да бъдат?
Всеки ли нарича децата си "идиоти"?
За това приемам и техния език, не е паднал от небето. -
Та тези родители, които споменавам, Дари, първо определят зоната си на комфорт спрямо децата и тя остава неприкосновена за цял живот. После, много много рано (може би още преди да имат деца) знаят, че ако не споменават думата "курва" пред тях, то това не означава, че те няма да я чуят до пълнолетие. И, понеже доста интелигентно са се подготвили за този родителски шок, следва, че също така интелигентно подготвят децата си за неизбежностите, тъпите лафове, грозните думи и постъпки и това, че всеки ги знае, но не всеки ги употребява и вместо да им падне всичко отвсякъде, дето се вика, когато чуят детето да нарича някого педал, те просто обясняват какво е това, и драмата приключва. Ето, дори и Гедеон е псувал, а аз не съм Приемай хората с тяхното мнение и никога повече не питай дали не са скапани педали. Това ограничава възможностите за един приятен диалог.
-
Смятам, че спора е излишен. Всеки е живял различно детство и има различни представи за него. Моето го помня такова и такъв диалог съм написал, дори и да звучи уродлив.
Децата не са правени под шаблон и не са живели, като бройлери в една и съща среда.
Пък ако трябва да бъда честен още на пет години псувах, като каруцар. -
Дари, привет. Ами, израсла съм в хармонична среда, с двама родители, които все още се обичат. И които ме научиха на хармония, търпение, поглед отвисоко, които посрещаха шумни, готини хора на гости и много умееха да се забвляват, слушаха готина музика, пиеха готини питиета и говореха впрочем доста духовито по повечето забранени теми, така, че си обещах някой ден да стана като тяхНаучили са ме да съм съпричастна, да не срамувам, ако имам мое мнение и, ако например срещна чудноват човек, който одобрява педерастията, да не вдигам вежди и да го питам дали не е скапан педал, а просто да приема, че е различен от мен. Та в тази връзка, в разказа горе виждам не деца, които са расли във враждебна среда, а такива, които използват думи ,чието значение не знаят и затова ги казват и по своя си детски начин.Познавам ужасно много хора, като почнеш от арт средите, минеш през професори, доктори и други такива, на които последната грижа е да отгледат децата си в стерилна среда.
-
Да беше написал и че се псуват с някои цветисти псувни, защото знам родители, които учат децата си да псуват. Само че това за нормално ли трябва да го приемаме? Тук не става дума за обикновени детски обиди, като "лигла", "пикла", "тъпчо", "свинчо" и подобни, а за думи от съвсем друго естество. Това ли трябва да четем в разказ, чиято идея е някакво благородство. Да взимаме извратените изключения и да ги представяме за нормалност, а Ирина? Ти ако си расла в среда в която думата "извратялница" е нещо нормално между момиченце и момченце, сигурно е време да научиш, че не е нормално.
-
Преди близо 3 години позната отиде в Англия, за да започне синът ѝ училище там, тъй като по стечение на обстоятелствата беше родено там. Тука израсна с картон нетуърк и видеоигри и се беше научило само да говори английски. Колко работа ѝ трябваше и на учителката му там, колко дори извънкласна, докато се научи да казва моля, благодаря, да се съобразява с другите и се научи, че този агресивен език от детските филми и игри не е правилният. Кретен, тъпчо, глупак, като ти шибна някой... В началото му беше трудно да разбере къде греши, мислеше, че щом по тв така говорят, така трябва.
А и майката сама си казва "Отгледала съм идиоти"
Другото е жалко: ще си легнеш гладно, щото няма торта, но ще нахраниш гълъбите с гевречето. Е па идиотчета са! -
Да, децата не говорят така. Най вече тези, които още не са проговорили 😉
Нямам братя и сестри, но имам 15 братовчеди и като знам как сме се обиждали на сантасе или, докато нижем тютюн, или докато си изясним кой е наред да измие чиниите от обяда, или пък кой да полее градината на село....Доста цветущо беше. И по-добре, защото сме си спестили да се пребием с юмруци заради едното нищо. Децата говорят така. И в детството се, и сега, като родител, още не съм срещнала дете, което да няма в речника си поне двайсе думи за възрастни. И съвсем не са ангели 😊
Хубав разказ, иначе. -
А, сега разбрах!!! Ти си, като Петър с поясненията за " рунтавите вежди" и задължителната легенда под разказчето * момиче - 9г; ** момче- 7г ***децата са без мозъчни увреждания. Вероятен диалог:
- Гладен ли си?
- Ъхъ!!!
- Дубле, нека ти!!!
- Текат ми лигите.
- Дубле.
- Лоша... Лоша кака!!! Уааа!!!
Чудя са, какъв редактор ти разреши, да публикуваш стихчето "Паисий", дето си го писала на 10 години, то си е направо се едно "уродливост" в начина на писане.
След малко ша коригирам. -
Уфф. Децата не говорят така! Деца, които си определил като момиченце и момченце, нямат такъв речник от сорта на " женски хленцала", "извратялница", "садист" и т.н.
-
Всъщност се замислих сериозно над думите на Даря( ако разбира се са за последните диалози) Да, права си има и много деца, които смятат, че те, като хора са най- великото и единствено творение и техният тумбак е по важен от всичко друго. Виждал съм ги такива... Те стрелят по гълъбите, просто за удоволствие, защото смятат, че са единствените силни на този свят и че щом са гладни, гладът трябва да е за всички. За тях гълъбчетата не са някакъв символ на ангелчета или нещо, което може да бъде, прието, като молба към Бог хранейки птичките с последния си залък, да се смили и да даде хляб на теб и на ближния до теб. Да има такива деца, но за мен те не са деца, а някакви престарели, самовлюбени егоисти.
-
Сократ пак се изказа така, че никой не го разбра, освен той сам себе си.
Ако е за последните диалози? То пиша за две деца, а не за две озверели еснафчета. -
И питаш кои думи. Не съм очаквала да видя такава уродливост. Жалко, че идеята е хубава иначе
-
Кои думи бе Редакторе?
Добре, че не си иначе, едно мое писание, нямаше да публикуваш. -
Както и да се опитвам да погледна, не мога да не се възмутя от думите, които си сложил в устата на "момченцето" и "момиченцето". Ако бях редактор нямаше да ти допусна до публикация това.
-
Тъжно...
Поздравявам те. -
Сви ми сърцето, Валентине...
Нека не бъркаме причина и оправдание.