Пак трябваше да ходя до банката, за да си платя поредните актове. Не вярвам, на това онлайн банкиране. Един път ми източиха картата до дупка, купувайки си боклук по интернет.
Влизам в банката, а вътре гробна тишина, като в храм. Изведнъж някакъв облечен в униформа, като лакей от времето на Куборгите ми извика:
- Стоп!!! Господине, трябва да ви измеря температурата!!!
То не е лошо, ама от сутринта ми е за пети път. А тоя с ливреята ме гледа зло под маската и насочва термометъра към мен, все едно е на дуел с револвери.
- Господине, не си въртете главата, а гледайте в термометъра!
Аз се препарирам и стоя оцъклен близо пет минути. Накрая чувам:
- Нормален сте, влизайте!
- Не съм нормален, но ще вляза... И защо толкова дълго трябваше да стоя?
- Съжалявам, но термометъра е китайски и бавно реагира.
Насочих се към първото остъклено гише, заградено с пилони и червен шнур.Там сред няколко монитора, седеше девойка със златни коси и опакована в маска.
- Кажете!
Доближих се до остъкленото гише, за да чувам и да ме чуват по-добре.
- Моля спазвайте необходимата дистанция, господине!!!
- Съжалявам.- отскочих, а пилона ми се заби в задните части.- Искам да си платя, един акт за неправилно паркиране и един за превишена скорост, а да имам и един за каране в нетрезво състояние.
- Вие, докато шофирате извършвате ли нещо правилно!
- Да госпожице, случва ми се и да шофирам правилно.
-Кажете си ЕГН-то и ми дайте да ксерокопирам личната ви карта.
Подадох картата през процепа и девойката стана. Ооо, не бях виждал много отдавна, толкова стърчащ бюст и задни части.
Момичето направи всичко пред копир машината и се върна, но отново изпадна в пристъп.
-Ама, вие не разбирате ли, като ви казвам да стоите на разстояние от гишето!!! Няма постоянно да ви повтарям и след всеки да очаквам, кога ще ме хване корона вируса.
Започна да чука на компютъра. И... изведнъж, странна промяна. Тя се изправи, доближи се до стъклото, постави огромния си бюст върху гранитния перваз и ми каза с гърлен глас.
- Може ли да се доближите. Вашата сметка е 214 327 лева.
- Да...
В този момент Златокоска свали маската и ми се усмихна...
Краката ми омекнаха и усетих, че стомаха ми, щеше да изхвърли кафето, което изпих сутринта. Пред мен стоеше някакво създание с устни на негърски вожд от ония, дето си слагат дървени кръгчета под джуките. Самите устни бяха начервени с химизирано червило, а като се вгледах, видях, че миглите са толкова удължени, че едва се отваряха клепачите. Веждите бяха татуирани и лъщяха.
- Господине, наистина ли ще платите и трите акта, защото мога да ви направя услуга и да дойдете и утре... или ако искате да ви оправя.../последва ужасяваща усмивка на силиконовите устни/ документите разбира се, а вие да дойдете, като ми свършва смяната да си ги вземете... Може да излезем и на по кафе. /отново страшната гримаса, подобна на усмивка с почти висящите устни/
Стоях и мълчах, а стомаха ми продължаваше напъните, за да повърна.
Какво можех да кажа, та пред мен беше... Ъ... женска.
© Гедеон All rights reserved.
що изкара на миндера,
блъска го в килера.
Че да има за зимъска.
Кръглатата хетера
всеки ще изтръска.