Feb 22, 2021, 5:27 PM  

 Зазоряване- I 

  Prose » Narratives
186 8 16
3 мин за четене

© Ivita Mirianova All rights reserved.

Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
  149  21 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Остави ме без дъх, Мария!...
    Когато човек с талант като твоя се спре на страничката ми, за мен означава много!
    Благодаря ти, скъпа!☺🌹❤
  • Езикът ти на разказвач е с поетично-есеистични струни и зазвънява в душата на читателя призивно, тревожно и безнадеждно, а в очите на спомена сълзите си свиват птиче гнездо...
    Голям е талантът ти, Ивита! 👏Божи дар носиш и пастриш, очи и сърца да отваряш! Да бъде!🤗💟💋
  • Благодаря ти, Наде!
    Прегръдка!
  • Силно, много силно!
  • Стойчо, Костадин, Роси, благодаря Ви за уважението, Приятели.
  • Разрухата настървено задълба сърцето му и един глас изхлипа в дълбините на душата му…Сиротен, овъглен и празен…
    Поетично описание - много живо и образно! Ще следя с удоволствие! Поздрав!
  • И аз се нареждам при чакащите нататък.Поздрав Ив.
  • Това състояние на завръщане в миналото, там, където е преминал, може би по-хубавата част от живота, е доста травмиращо за всеки човек...Но плавното преливане към настоящето и планинският преход,в който е структурирано произведението,Слав,като един самотен планинар...
    Това е написано с чувство за съпричастност, дори бих добавил опоетизирано,което внася допълнително желание да се докосна до продължението на това житейско изпитание, като читател!
    Поздравления за началото, Ивита!
  • Благодаря ти, Бени...
  • Грабна ме от началото, Иви! Чакам продължението...
  • Благодаря, Иве!
  • С нетърпение чакам продължението...Поздравления и от мен, Ивита!
  • Благодаря ти, Маестро.
    Много мило ми стана, че се спря при мен.
    С влака стана малко като в руските филми...Но..такава ми е идеята..Пък и Джеймс Уат е изпреварил всички...навремето☺
    Точно липсата на движение и мощ е причината за безвремието ни.
    А планината освен спасителка е и възпитателка.
  • Много силно и образно писане. Извиква пред очите ми картини и спомени. Ех, тези влакове от миналото. Сякаш ме върна във времената на парните локомотиви, Ивита. Шляех се по гарите, за да ги съзерцавам. Имах усещането, че ще ме изведат в друга вселена. В тях имаше мощ, имаше символика. В съвременните машини всичко това е мъртво. Планината също е символ на спасението. Бог казва на Лот: "Спаси се в планината!"

    "Заваля отново. Тихо и плодно…Скъса крехките струни на щурците и те се приютиха в незримото…При човешките очи на птиците. Сред тишината на човеците…В безвремието. И забвението…"

    Прекрасен финал на тази част! Ще следя повествованието.

    П.П. Благодаря ти за коментара и за поставянето в Любими на "Видение от плът".
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Като на кинолента. Поздравления!
Random works
: ??:??