Зазоряване- I
Част първа: Забвение
Погледът му жадно погълна забравеното величие на непристъпните върхове, закатери се по канарите, замря в прохладата на усоите.
„Планината- място, където душата е безкрайна, а светът е само бегъл отпечатък в своето съществуване…”
Олющената композиция бавно пъплеше в дефилето и сърцето на Слав застина…Още няколко мига и щеше да докосне паважа, да вдиша въздуха , да се смеси с напластения дъх на мазут, попил по перона, между релсите и в прояденото дюшеме на старата гара.
Миризма, която пролазваше от детството, примесена с аромата на прясно изпечен хляб…”Мерна” сръчните ръце на майка си в нажежената фурна…”Видя” как пръстите ú разчупват дъхавата коричка, а пáрата сладко превзема пространството, преди топлото му тяло да натежи в дланите ú…
После подаваше на всички по равно… А през прозорците свенливо надничаше аромата на мащерка и кантарион, превзели с изобилието си поляната зад гарата.
Докосна я с поглед в далечината. Не беше като всички останали- място за срещи и раздели…Бе зачатък…Като онази брумтяща артерия в утробата, кодираща безкрайността на релсите, по които сакрално потича чудото на Живота…
Локомотивът впи хищният си писък и сякаш препрати обезумелите викове на майка му: „Сирации, сираци ми оставяш, Василее…” После премаляла захлупваше с ръце очите си, когато внасяха премазаното от мотрисата тяло на баща му. За миг „мерна” омачканата куртка на стрелочника, почернелите му като пръстта длани… Тънката струйка кръв, проточена от ъгълчето на устата му.
Нещо едва доловимо изхлипа в гърдите на Слав в едно с ръждивото скърцане на композицията...
Последна спирка…Бе единственият пътник, стигнал до тук…
Нагази в неприветлива гора от балдаран, татул и плевели. А те сякаш се спуснаха към него с жилавите си ластуни, като връз обесник…Тръгна между тях... Изхълменият покрив на гарата му се озъби зловещо. Избодените ú „очи” се вторачиха в лицето му с празните си и неми прозорци. Ограбени, разкривени, изтърбушени…
За миг я „чу” как „изпъшква” под щръкналите си „ребра”, забити в залеза…, а здравите пипала на плевелите сякаш се увиха около гърлото му и го повлякоха към земята.
Нещо в гърдите на Слав се сгромоляса, жарейки дъха му в сблъсъка между минало и настояще… Свлече се и стисна глава между дланите си…Господи!...Не!...Не умираше. Не сега…Бе го сторил някъде другаде. Не изведнъж. Някъде без да знае. Далеч от дома и корена…
Разрухата настървено задълба сърцето му и един глас изхлипа в дълбините на душата му…Сиротен, овъглен и празен…
*
Сурово дъхна планината.
Слав нарами раницата и пое през хълмовете.
„Три километра, като три разкрача...” До Щастливец.
Не се обърна...
След час пред очите му увисна тежестта на последните оцелели букви „….ливец”.
Тръсна с глава. Не! Не пишеше „Щастливец” …Не и на тази табела…
Закатери стръмнината. Звуците на детството го приютиха в меките си длани. С щурци. И птици…
Не срещна никой. Село без глъч и без врява…Боже!...А той сякаш още топлеше с дъха си куцото пиленце от гнездото на черешата…Ах, тези птици!...Имат очи на човеци…
Заваля…В забравените дири на миналото...
Закъснели ручеи запариха по изпръхналите като угар бузи на един завърнал се син.
Влезе в двора и нагази в бурените. Ето! Тук беше градината…Замъглено „мерна” костеливата ръка на баба Слава с щедро намазаната порязница.
„Момче, не яж от черния боб…Ще разсърдиш бобовата майка, че да видиш…”- „доехтя” гласът ú от мъртвилото…
Заваля отново. Тихо и плодно…Скъса крехките струни на щурците и те се приютиха в незримото…При човешките очи на птиците. Сред тишината на човеците…В безвремието. И забвението…
Следва продължение...
© Ivita Mirianova All rights reserved.
Свързани произведения
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
Comments
-
Езикът ти на разказвач е с поетично-есеистични струни и зазвънява в душата на читателя призивно, тревожно и безнадеждно, а в очите на спомена сълзите си свиват птиче гнездо...
Голям е талантът ти, Ивита! 👏Божи дар носиш и пастриш, очи и сърца да отваряш! Да бъде!🤗💟💋 -
Благодаря ти, Наде!
Прегръдка! -
Силно, много силно!
-
Стойчо, Костадин, Роси, благодаря Ви за уважението, Приятели.
-
Разрухата настървено задълба сърцето му и един глас изхлипа в дълбините на душата му…Сиротен, овъглен и празен…
Поетично описание - много живо и образно! Ще следя с удоволствие! Поздрав! -
И аз се нареждам при чакащите нататък.Поздрав Ив.
-
Това състояние на завръщане в миналото, там, където е преминал, може би по-хубавата част от живота, е доста травмиращо за всеки човек...Но плавното преливане към настоящето и планинският преход,в който е структурирано произведението,Слав,като един самотен планинар...
Това е написано с чувство за съпричастност, дори бих добавил опоетизирано,което внася допълнително желание да се докосна до продължението на това житейско изпитание, като читател!
Поздравления за началото, Ивита! -
Благодаря ти, Бени...
-
Грабна ме от началото, Иви! Чакам продължението...
-
Благодаря, Иве!
-
С нетърпение чакам продължението...Поздравления и от мен, Ивита!
-
Благодаря ти, Маестро.
Много мило ми стана, че се спря при мен.
С влака стана малко като в руските филми...Но..такава ми е идеята..Пък и Джеймс Уат е изпреварил всички...навремето☺
Точно липсата на движение и мощ е причината за безвремието ни.
А планината освен спасителка е и възпитателка. -
Много силно и образно писане. Извиква пред очите ми картини и спомени. Ех, тези влакове от миналото. Сякаш ме върна във времената на парните локомотиви, Ивита. Шляех се по гарите, за да ги съзерцавам. Имах усещането, че ще ме изведат в друга вселена. В тях имаше мощ, имаше символика. В съвременните машини всичко това е мъртво. Планината също е символ на спасението. Бог казва на Лот: "Спаси се в планината!"
"Заваля отново. Тихо и плодно…Скъса крехките струни на щурците и те се приютиха в незримото…При човешките очи на птиците. Сред тишината на човеците…В безвремието. И забвението…"
Прекрасен финал на тази част! Ще следя повествованието.
П.П. Благодаря ти за коментара и за поставянето в Любими на "Видение от плът". -
Благодаря ти, Пепи!
-
Като на кинолента. Поздравления!
Когато човек с талант като твоя се спре на страничката ми, за мен означава много!
Благодаря ти, скъпа!☺🌹❤