Не стига, че в душата е студено,
ами снегът навън отново заваля.
И чудят се снежинките смутено -
защо така от тях ми прималя...
Студено е, а теб те няма вече -
изчезна като призрак във нощта.
Замина с теб и песента далече -
ледът обвива моите слова...
Сънувам нощем твоята китара
и чувам още нежния й звън...
Душата ми от болка стана стара
живее само в тъжния си сън.
Но ти ще дойдеш пак и ще запее
сърцето ми със твоите искри.
Аз зная, че отново ще ме сгрееш...
Китарата ти нежно ще звъни.
Стопли ме в тази зимна пустош,
защото лед сковава утринта...
Стопли ме, не оставяй пусто
да бъде още в моята душа...
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.