Вашата творба, Бистра, е "прочетена" от 56 човека. Слагам кавичките, защото реално това са брой на уникалните влизания, а колко са прочелите до край, това никой не знае. Разказа на В. Василев е "прочетен" от 21 човека. И в двата случая трябва да махнем поне по едно влизане, защото това е авторското влизане. А ако авторът влиза от повече от едно устройство, напр. телефон и компютър, тогава трябва да се отчете и това.
Сега си представете, че имаме жури от 100 човека, обаче не всеки от тях чете всички творби, други пък четат всичко, но не харесват нищо. Как да стане оценяването обективно, ако журито "се скатава" и го "мързи" да изчете всичко от - до и после все пак всеки негов член да се престраши и да гласува? Няма как. Затова винаги ще има някой ощетен. Или както обичат да казват пишман-политиците след избори "Да, ама вижте колко народ не гласува за ония, а можеше да гласува за нас".
Не твърдя, че най-съвършената система за оценка е тази по проценти, но само тя от тук предложените отчита и броя на хората, които са прочели творбата. Парадоксално е, но авторите, които будят по-голям интерес, са по-ощетени. Което от друга страна трябва да ви радва, че вие сте между тях, Бистра.
Лично моето мнение е, че класация, грамоти и награди не трябва да има. А кой да определя следващата тема, трябва да решават единствено авторите, участващи в предизвикателството. Така може би те ще започнат и да гласуват. Защото е ненормално от 15 участника в конкретното предизвикателство само четирима да са дали по 2 гласа и още трима - по 1 глас. А къде са останалите? И не заприличваме ли на мрънкащите срещу преждеспоменатите политици - "Аз на тия няма да им гласувам"?...
С най-добри чувства.

Бойкот е силно казано. Бойкот означава, че имаш желание, но нарочно се въздържаш да направиш еди-какво си. По-скоро е умора и нежелание за писане, което съчетано със споменатите обстоятелства, кара авторите да се отдръпват още повече. Една статистика - за последната седмица в раздел Проза има 19 самостоятелни произведения (без романите на части), или по 2.7 на ден. А имаше години, когато имаше по 20-30 разказа за един ден. Явно има умора и отдръпване. Една от мерките бе да се увеличи срокът на предизвикателствата в Проза. Тя се изчерпа. Не може за 30 и кусур дни никой да не прояви желание да участва в последното предизвикателство. Има нещо сбъркано...

Уважаеми, някога в Тексас в някаква кръчма имало надпис "Не стреляйте по пианиста, той толкова може". Припомням го, защото тук модераторът също толкова може. Няма редакторски права и не от него зависи допускането на дадено произведение. А веднъж качено, свалянето на произведение е доста сложно. Според мен, още на фаза кандидатстване модераторът трябва да има правото да не допуска произведения, които не отговарят на изискванията на предизвикателството. Когато това се случи, съответното произведение да заминава по общия ред в разказите на раздел "Проза", но не и за предизвикателството. Т.е. за да бъде допуснато произведение при предизвикателствата трябва да има два подписа - на модератора и на редактора в съответната категория. Не обвинявайте г-н Порчев, моля!

...Или същото... като всеки пише своя финал и съответно всеки публикува или се гласува за един от финалите и се публикува спечелилият, който слага и заглавие.
 

Засега това е най-смисленото предложение за промяна. Ако изобщо се нуждаем от промяна на всяка цена.

...Чрез жребий се определя реда на писането, а също и кой ще пише финала. Първият написва първата част, но вместо да я публикува я праща на втория, който пише своята част и заедно с първата я праща на третия и.т.н. пишещият финала накрая публикува цялата творба с обяснителни бележки за съавторство...

Тази идея не ми допада особено. Примерно, както бях четвърти по ред, четях всяка част преди моята, въображението ми работеше и на практика "пишех" на ум всяка следваща част. А с това предложение само ще си гледаме пощата и ще чакаме. А когато дойде писмото, ще сме неподготвени и вероятно ще се панираме от краткия срок, който е даден. Същото важи и за публиката, която следеше, очакваше и се вълнуваше от поредните части на разказа. А иначе би получила един готов разказ, без тръпка, без очакване, който ще се различава от останалите в реката от разкази само по това, че е писан от няколко човека.

И с три гласа заглавието е "Завещанието".

Чакаме предложението на brinne.

Егати близото! Все едно да гръмне бомба в Бейрут и да се усети в Лимасол... Мисля по въпроса.