Покажи участието - Партилан

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Партилан

Страници: [1] 2 3 4
1
Т.е. сега д си свалим всичката информация, че скоро и това няма да го има, така ли?  Добре, че наминах..

2
Поне едничка писмена похвала
кому е нужна- може би нахалост,
са всички наши будни напъни,
или пък-може би за жалост
народът ни се е трансирал
или пък са го програмирали невролингвисти и мискини,
които щедро рекламират
 картофките по 7 цента
или по левче- ерзац-сирене...

 Какво ли следва да се случи,
 та ВСИЧКИ да се осъзнаят
 и да решат да не си траят ,
а да направят равносметка
и да напуснат свойта клетка,
в която нови двайсетолевки
 от пусто в празно се преливат?

Дали пък няма да е късно,
 когато Времето се пръсне
на 1 200 000 осколки-
всяка- резонираща
във своя си божествен ритъм,
дали тогава ще си спомняме ,
за всичките реки отровени
и пъновете на дърветата,
 кото из Балкана гният??

Дали си струва да възкръсваме,
 след половин век,
или ни втръсна-
да се тълпим пред банкоматите
и да сладни от флуор Водата ни,
и всеки път да сме различни ,
а същите тегла да патим,
 само че в нова опаковка?

Не знам за вс, но си избирам
Животът ми да е Стихия
 и да разкъсам орисията
 на общото ни овче минало...

И повече да не търпя.

Да Бъда Дух, вместо да спя.

Да- ти си аз и аз съм ти
и той и тя и то дори ,
защото всичко е Едно,
и иде време за Събуждане-
за свои, други и за чужди!


3
С риск да се повторя:
ЗАЩО изобщо коментари(и)те са достъпни  за всичките 84536 "потребители" ?
 Критика, суперлативи, поетични отговори и тн.-   достъпни за всеки онлайн кибик ?
 Не бива ли да са достъпни само за  автора на коментираната "творба" и  автора на самия коментар? И всеки един от тези двамата да има право да ги трие, и никой друг  да няма право да ги вижда?
Тогава (вероятно)  неискрените "четки" ще са по- малко, "градивната критика" ще е повече,  и със сигурност няма да са възможни "конфликти на интереси" между четкаджиите и  критиците.
И тогава ВСЕКИ ще внимава какво и къде  пише.
И тогава никой няма да се прави  на "интересен" с коментарите си, само и само да предизвика някакъв ефект върху психиката на  другите коментиращщи може би?

Кой има полза от  коментарщината в сайт за лично творчество, освен случайни...сеирджии??
Някой изобщо води ли  статистика колко  такива  коментари(и) се пазят на сървъра? Милион+???
От тези  милион коментара, има ли поне 1 000, които да си струва да бъдат пазени???
"Браво", "Поздрав!" "чудесно"  "!"  "!!!"
"гуш!"....  ами другите  коментарщини???(сещате се кои,  до оня ден не бях и предполагал, че такова чудо има- фенове и анти-фенове в мъртва схватка под нечие стихо... а вече даже  и "разръчкваме  ги с пръчката")??? И тях ли да ги пазим? И няма ли си... Бейсфуук за подобни онлайн агитки и онлайн битки между... хулиганите на графоманския футбол?

п.с. С риск да се потретя или дори по...петя, най-покорно
МОЛЯ,
някой да ми даде достъп  до СОБСТВЕНИТЕ ми по- стари коментарчета(на брой общо 60 от 110), защото  те за мен са си "бисерчета", позволявал съм си да коментирам само истински Бисери, които изключително много са ми харесали,(И които в момента  не мога да намеря в Океана от творби)  които са  породили в мен някакъв  отзвук, достатъчно ярък, за да успея да го облека  в думи и стих.


Извинявам  се , ако  с това изказване  нагазвам  в зоната  на  офф-топика!

4
"Цинизъм" е антична философия, една от по-добрите  по моему. Не знам защо е придобила такова значение в съвременния език.

Вероятно ситуацията може да бъде смешна САМО за "страничния" наблюдател, не знам,  но  ЗАЩО  допускаш да падаш  до тяхното ниво, Дар4е? Не го заслужават,  спомни си


Стефан Цанев и

Наказвай подлеците с благородство,
на Юда със целувка отмъсти,
омразата самия тебе трови,
а не когото мразиш ти!


п.с. Ако видиш, че някой се е замерял с компот в столовата,  какво ще помогне , ако почнеш да се замеряш и ти?

Ако някой потребител си е позволил неуместни коментари(и), защо просто не му бъде заключена възможността да коментира и точка?


Защо изобщо коментарите да могат да се четат от разни... кибици?
 ми направете ги  достъпни само за  авторите  на всяко конкретно произведение и авторите на всеки конкретен коментар.
защо да са дустъпни за виртуални сеирджии?
За това си има "Фейсбук", нали?
Това нали е сайт за ТВОРЧЕСТВО, защо не само допускаме да се плетат интриги, но и  дори  почваме да у4астваме в такива?


5
ако ще си трием писаниците, сещам се за 3 категории  такива:

1 "произведения"(колко са  или не са гениално-прости, това е друга бира)- близо 200 000 парчета  в разните  категории.
Колкото и да са "гениално-прости", всяко
едно  от тези произ...ведения, си е "уникално" и неповторимо, рошаво или зализано, проскубано или тлъстичко, и  е разбираемо автор(к)ите да си ги харесват до едно, защото са им дечиня...

2"коментари(и)" Някой изобщо води ли  статистика колко  такива  коментари(и) се пазят на сървъра? Милион+???
От тези  милион коментара, има ли поне 1 000, които да си струва да бъдат пазени???
"Браво", "Поздрав!" "чудесно"  "!"  "!!!"
"гуш!"....  ами другите  коментарщини???(сещате се кои,  до вчера не бях и предполагал, че такова чудо има- фенове и анти-фенове в мъртва схватка под нечие стихо... а вече даже  и "разръчкваме  ги с пръчката")??? И тях ли да ги пазим?
(айде няма да ги цтирам, да не се размирише)
За себе си  смея да твърдя, че от всичките си 108 коментара  сигурно  мога да изтрия най-много 8,  другите до един са "поетичен отговор"   към нечие стихо... О, Да!!!  МОЛЯ,
 някой да ми даде достъп само до СОБСТВЕНИТЕ ми коментарчета, да мога да си ги копирам всичките, и после с радост ги затривам!

3. "Из...казвания", тук във форума.
Някои са красиви, други- не чак толкова,  трети...мани мани...
Но са "разговори"...  "взаимо-отношения,
и като такива са уникални и най-вече на мястото си.
 именно тук е мястото-"арена" а не  в  коментарницата под  творенията на авторите.

Това е.

Искам достъп до собствените си коментари(и), за да ги прегледам, и евентуално- да изтрия някои.

И мисля, че ако всеки го направи, то ще се поизчисти мястото.

п.с. Изобщо, коментарите към творбите (критика, суперлативи, поетични отговори и тн.)-  Защо изобщо са достъпни за всеки онлайн сеирджия ?? Не бива ли да са достъпни само за  автора на коментираната "творба" и  автора на самия коментар??? И всеки един от тези двамата да има право да ги трие, и никой друг  да няма право да ги вижда?
 Тогава (вероятно)  неискрените "четки" ще са по- малко, "градивната критика" ще е повече,  и със сигурност няма да са възможни "конфликти на интереси" между четкаджиите и  критиците ;) :)

Кой има полза от  коментарщината в сайт за лично творчество, освен случайни...сеирджии??

6
Ухаааааа :shock: :lol:
направо ми иде "да взема да се гръмна със патрони за глиган"
както се пееше в една песен  от началото на прехода!
Пък аз се чууудех, откъде ще се започне 3-тата Световна Война, то било от сайта на "Откровения", в милата  Майка България...

Не знам да  плача ли или да се смея :lol:
 Понеже влизам тук от дъжд на вятър, съм пропуснал най-голямата забаваччница?!?  Ще се изям от  кеф, че не съм се усетил по- рано! Та това е по-смешно и от "Смърфовете"!! :D

Не знам, това   войната  на  детска градина "Детелина" срещу  6-ти "Д" клас от ЕСПУ "Христо Смирненски"  ли е?
"на си ти куклите, дай си ми камиончето"
"Другарко,  той ми открадна лексиконааааа!!!!"
"Ще те изкажа на другарката, дето издраска читанката  на Надето!"

"Кой пак е пускал 'водни бомби' от 6-тия етаж!!???"
"Някой е счупил мивката в тоалетните! да си признае веднага!!"

"Кой почна пръв да се замеря с компот във столовата?!!"

За такива неща   едно време не само намаляваха поведението , ами направо те пращаха в ОУ  "Гюлеметов", в Шекер Махала при  шоколадовите...

п.с.
 Нямате си представа колко се  смея, подмладих се с 20 години направо,  ееех, спомени, спомени...
"Къде са, кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми -Море-
искам ги обратно!"

Знам, че с това писмо рискувам да се набутам във шамарената фабрика, но  просто не мога да се сдържа!
Осъзнавате ли, как изглежда това за външния наблюдател?


"Да се слагат парчета лед в снежните топки НЕ Е ЧЕСТНО, не са ли ви  го казвали големите?"




7
За съжаление- никак...

Остава ни само наслуки да кликаме,
да стреляме в тъмното, барем уцелим-
сред дюните пясъчни се намират и бисери...
Или пък- посяваш си пясъчно зрънце
и те те намират, и поднасят ти Критика-
(Днес го пробвах, получи се)
този вторият начин май нарича се "чийтинг"...

Но няма как иначе и май вече му свикнахме.

8
Да, много добре си го описъл състоянието,
само дето тъй е не от вчера и всички тук съзираме го ясно...Но вече поразмътен с кал  потокът, как  мислиш се избистя?
Да пробваме да го цедим със цедка ли?
Или да го опашем с ток и мрежи и да  напишем "За платили само!"
???
Те "пречиствателните станции"
всъщност ями са, в които  утаяват се мътилките... Направени са от бетон и надали - да ги строим ще ни достигнат силите
и средствата... Или пък да обложим 
с  такса "вода" в реката  даже рибите?
Е не! Мерси,  не става тъй, тревожа се
за таз река навремето тъй бистра
и срам-не срам- ще си спасявам кожата,
че май дошло е време за отлитане!

9
1  БЕЗПЛАТНА публикация на седмица?
а ако е платена, да си спамят, тъй изгодно е...
направо 1 безплатна публикация на година, що ли?
или го направете  откровено платен сайт, та да си събирам багажа  и да отплавам направо, като много други.

п.с.По случай Валентин и Трифон-
 с графомания,
с Любов
 и даже  с риск да се... о_SPAM_я:

1-ви акт на убождане :

ШЕСТИЦА за Душевност- туй е пошло,
за Изповед ШЕСТИЦА- отвратня!
Простете ми  понятията сочни,
но може ли ШЕСТИЦА на това,
което  с Огън жегва ни Сърцето,
което е мехлем за зла беда,
това, което в празнотата Свети,
което ни открива Любовта?

"Червена  точка" де да беше  барем,
"звездичка", или лозови листа,
"венец от тръни" кичи издокаран
Спасителя, предлага Му вода-
за Жаждата към жизнената чаша
с горчива страст да пие Свобода-
забодени на голо хвалби наши,
по  кожата Му , чак до кръв... О, да!..

А Той (или пък Тя) не се трвожи,
"Пирони още!" вика през сълзИ
от Щастие- за туй, "Че Още Може"
и своето Сърце БлагоДари...
На всеки срещнат се раздава, Бога ми
и всичката си Обич да  даде,
за всеки  хвърлен камък- миг от многото-
целувка  за разкош...Или пък не?

Благодари ни НЕ ЗА КОМЕНТАРИ(и)ТЕ,
Благодари за ПРОЧИТА и за
настръхналата Сила за Отваряне
на Всичките Врати на Личността,
която среща се без вик  с мечти предадени,
с присъди на Любов, или... В  Смъртта
дори- намираме си   поводи за Радване
отхвърлили оковите, признали си
това, което дълго сме разкарвали-
във себе си ,в корема си , аха-
аха- да  го родим с мъка наяве-
а то пристига в нечии слова,
в очите, в Упор гледа  и  "Наздраве!"
За всичките   Разбиращи Неща!
................................
повторен акт:

Не знам "от опит", даже не съм съм пробвал,
но мога да гадая без да знам,
че от Изкуството се раждат само  сЪлзи,
усмивки и моменти на Възторг,

и Свобода в душите на заробените.

Изкарват се парички, всъшност,  да!
изкарват се съвсем не от творците-
изкарват се от червеите сити,
щом Гениите  застигне ги Смъртта....

Тогаз се "качвала ЦЕНАТА" на творбите им

В ПАРИ се вдигала... Цената на Съдбите им!
Не искам и не ща да оценявам.
Не ми и стиска, да  купувам с пот
това, що знам- от Сълзи Е  Изваяно-

Надежда  ни дарява ...За Живот!

Но винаги монета  му оставям-
на музиканта, спрял на някой мост,
що  пее пак, прегърнал  акордеона си
"Здравей Любов",  или "Не остарявай"

и чак до мрака в мен звучи танго...

Картини  подарявам на приятели
и стихове чета им не за грош,
а за искриците в очите им издаващи
това, което реже като нож

и  готви ни за скок... Във Необятното.

Ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист?
С Изкуството си  те забогатяха ли?
Ти помниш ли Вапцаров-"терориста"-
осъден от  народните предатели?

Дали и  те  "цената" си са смятали?
..............................

прекъснат акт:

Това сме го обсъждали преди
и даже на кибика му  е ясно-
насред океана бозав от  хвалби-
не бисерите  си личат,  а пясъка...

Но тъй  е и  в  Живота  и нали
далеч не всичко  в него  е прекрасно,
но всичко що  прекрасно  е-твори,
а всичко друго  някъде си...Драска.

И сриск да се повторя с груби краски-

от  всичките 100 000 творби
едва ли  съм прочел дори 1000-
изгубвам се сред всичките хвалби,
шестици  и "***" без заглавие...

Но карай  да кърви!.. не ви предлагам,
а само  ви подхвърлям пожелание:

"РЕДАКТОРЪТ със "+" да отличи
ако/когато струва  си."...Това Е.
...................................

акт на отчаяние:

"След дъжд -качулка"...

Навремето  наивно си представях,
  че щом  съм коментирал- ще  се пази,
във "коментари(и) от мен"...

От  де  да знам, че  няма как  да стане-
та нали тука  някои КОМЕНТАРИ(и)
възлизат на 5 000 из...казвания!

"Любими" казваш, "ЗА!!!"  съм,
  а  Бакалова?*
Къде  да  я  намеря след...пожара?

п.с. Наистина, ако  намерим начин
"морето от хвалби" да се пресява
добре ще е... Макар и след байрама.

*Така и не разбрах  каво  е станало,
че вече тука никаква я няма-
дали  пък ника и открадна овца  ялова,
или самичка вдигна котва и ...Отплава.

..........................

акт на спам:

Наистина,  защо  са ни  оценки,
и  "Стойностносто"  как  се  съпоставя?

Не  е ли по-добре   да  се направи
графа "ЛЮБИМИ  стихове", където  всеки -
за себе си - "най-стойностното" пази
и  тъй  "наЯве" да личи - кои поети-
кое и от кого "Ценят"...А не "кой мразят".

...............................

акт на (п)роза:

1.  У нас(от известно време)- да се пише хайку- това се превърна в твърде популярно занимание, (предполагам феноменът е в корелативна връзка с популярността на българските народни танци в Япония;)) и това занимание си има обособена, сплотена и задружна група изкушени почитатели...
2.Да се коментират творби тъдява е по-популярно занимание от това да се създават такива. И по- добре. Иначе  солипсизмът ни е в кърпа вързан.
(Друг е въпросът - за кого какво  представлява феноменът "качествен коментар", както и кой- колко си цени КОМЕНТАРИ(и)те.
3. У нас  Свободата на Словото е  конституционно призната. Това означава че всеки е свободен да коментира, ( или да НЕ коментира) нещата, които са привлекли вниманието му/и.

Когато някоя любима творба е коментирана  само 3 или дори 2 пъти , пред  пристрастния читател  има няколко избора-
а) Да реши, че творбата е толкова хубава, че  повечето от няколкостотинте  читатели просто са си глътнали езиците и ръцете им са се изпотили трепетно над клавиатурите , неспособни да коментират
б)Да реши, че творбата е толкова  качествена, че  малцина са я разбрали
в)Просто да приеме този ФАКТ, и ако се чувства изкушен- да коментира(ако му стиска, разбира се).
Даммм, "Свят като Цвят".
....................................

финален акт (на примирение):


Остава ни само наслуки да кликаме,
да стреляме в тъмното, барем уцелим-
сред дюните пясъчни се намират и бисери...
Или пък- посяваш си пясъчно зрънце
и те те намират, и поднасят ти Критика-
(Днес го пробвах, получи се)
този вторият начин май нарича се "чийтинг"...

Но няма как иначе
     и май вече му свикнахме.




10
В случая с АСТА нещата далеч надминават споровете относно това могат ли не-автори да претендират за “авторство” и може ли интелектът да бъде третиран като собственост.
Този позорен акт нарушава РЕДИЦА отдавна признати и утвърдени човешки и граждански права и гарантирани свободи
(тайната на кореспонденцията, неприкосновеността на жилището,Свободата на Словото, правото на достъп до информация и дори презумпцията за невинност!) и противоречи на редица международни конвенции като Женевската Конвенция и Европейската Харта за правата на човека.
Поради това или
подписите под АСТА са невалидни
или
са невалидни Виенската Конвенция и Хартата за Правата на Човека.
НЯМА КАК да бъдат валидни едновременно, защото са в противоречие.

А ЗАЩО са го подписали това изчадие и други европейски представители- ами предполагам, че не са знаели какво точно подписват... то и без това са го държали в тайна до СЛЕД последния момент!.

Така че битката тепърва предстои,
може да успеят да излъжат някого понякога,
но не могат да излъжат всички всеки път!!


п.с. А  в горното наИстина си поразително прав, колега, и ще си позволя да те цитирам от тук нататък  всеки път, когато почувствам нужда от
диамантенотвърдите  ти аргументи по тази тепърва придобиваща осезаемо значение тема.
Борбата ще е дълга,
а също и "безмилостно жестока",
както бе писал някога Моряка...

11
i2na (Инна)

"Трудно ме обичаш"


Нощите. В които те обичам.

Дните, през които се изгубвам.

Болката, подтикваща да тичам.

Липсата, когато те сънувам.

Птиците, кълвящи тишината.

Впримчените в къщите си хора.

Слепота. Мижим пред светлината.

Трудно ме обичаш. От умора.

В мислите зеленото покълва.

Пия дъжд от жажда да съм мокра.

Сухи сме. И лесно запалими.

Давим се, когато стъпим в локва.

Пия дъжд от жажда да съм речна.

Искам да тека. И да пречиствам.

Искам да удавям. И да преча.

Искам само бос да ме преминеш.

Искам да съм бистра. И дълбока.

Искам да съм мътна, да съм кална.

Пия дъжд от жажда да съм водна.

Пия дъжд... в хартиена баналност.

Нощите, в които те обичам.

Дните, през които в мен е синьо.

Залезите. Миговете нищо.

Хората... Сърцата им... безименни.

Трудно ме обичаш. От умора.

Времето не стига. Бързаш нямо.

Някъде над покривите... горе

всичко е Любов. И друго няма.
----------------------------------



divkozel (Красимир Йорданов)


   Убийство на делфини

За някои е тъй рутинна гледката -
тела, спокойно легнали на пясъка.
Но приближа ли - губи тон сърцето ми,
а уж видял съм много. Тъй ужасно е
да видиш братята си с перки счупени,
издавени като матрос в подводница,
заклещен между въздуха и времето.
Дали по-важно е да има улов
или да няма риск да се удавят
най-палавите романтични рицари -
онези, дето обитават кораби,
лежащи от столетия на дъното?!
Да отговориш просто невъзможно е,
но гледа Бог. И ще ни върне тъпкано
мълчанието пред камара трупове,
небрежното изхвърляне от мрежите,
и липсата на знаци ултразвукови,
крещящи на делфински: "Тук опасно е!".
А казват, умни същества са: хората,
делфините, маймуната и кучето.

Съмнявам се относно Homo sapiens.
-----------------------------------

Регина (Радост Даскалова)

   Всички кучета отиват в рая

   


Старото куче повдигна глава -
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага ще си лежи,
пръска го, но му е завет...
Нека на двора да си вали,
никъде няма да става.
Лапите, свити, вече тежат.
Божичко, колко е старо!
Кучето, всъщост, умира от глад -
все за храна го забравят...
Имаше време... то беше живот -
всеки го галеше с обич,
свито сега е отвън на кълбо,
в тъмното, гладно и мокро.
Имаше време... то беше игра -
гонеше пръчки и топки,
тичане, скачане, глъч на деца,
а господарят го роши...
Старото куче без глас изскимтя,
спомнило толкова обич,
мръдна с опашка, после замря,
нещо зачакало кротко...
Вятърът вече стана студен.
То се присви и притихна,
сън засънува полянно-зелен,
сняг заваля и натрупа.
После небето оцъклено спря,
малката пряспа открило...
Там, сред звездите, още една
тази нощ бе се родила...

12
С риск да ме разберат превратно и дори да ме понамразят-
1.  у нас , от известно време, да се пише хайку- това се превърна в твърде популярно занимание, (предполагам феноменът е в корелативна връзка с популярността на българските народни танци в Япония;)) и това занимание си има обособена, сплотена и задружна група изкушени почитатели...
2.да се коментират творби тъдява е по-популярно занимание от това да се създават такива. И по- добре. Иначе  солипсизмът ни е в кърпа вързан.
(Друг е въпросът - за кого какво  представлява феноменът "качествен коментар", както и кой- колко си цени коментари(и)те.
 3. У нас  Свободата на Словото е  конституционно призната. Това означава че всеки е свободен да коментира ( или не) нещата, които са привлекли вниманието му/и.

Когато някоя любима творба е коментирана  само 3 или дори 2 пъти , пред  пристрастния читател  има няколко избора-
а) да реши, че творбата е толкова хубава, че  повечето от няколкостотинте  читатели просто са си глътнали езиците и ръцете им са се изпотили трепетно над клавиатурите , неспособни да коментират
б)да реши, че творбата е толкова  качествена, че  малцина са я разбрали
в)просто да приеме този ФАКТ и ако се чувства изкушен- да коментира(ако му стиска, разбира се)

Даммм, "свят като цвят"  както някой изтъкна,  за мен   да се ЧЕТЕ е  по-важно от това да се коментира,  и си позволявам да коментирам Творби  доста рядко... (когато го правя , обикно влагам голяма доза творчество в отговора си)
Виж, да коментирам изказвания  ми се случва доста често, но за това си има форум(и) ,блогове и прочее места с насоченост именно към  мнения, становища и коментари(и)...

13
Томад, не става дума просто да си пазя любимите произведения в папки на моя си компютър(аз всъщност "мой" компютър хич си нямам).Нито пък имам "фейсбук" профил... Става въпрос да мога да сортирам автори и/или творби, които са ме развълнували, насред морето графомани(и),така че не само аз да мога да им си се наслаждавам, НО И да мога да видя кого/какво са харесали  любимите ми автори,  защото много вероятно е да се хареса и на мене.
Нямам толкова време да чета всички публикувани произ...ведения, но малко или много се доверявам на вкусовете на авторите с вкус...
не става въпрос за тъпите оценки, (те и без това са анонимни и почти винаги-максимални)  става въпрос за преценките на конкретни автори/редактори, чиито вкус споделям.

Струва ми се, че мнозина се чувстват по същия начин.

п.с. в един друг сайт с аналогична насоченост има такава опция и това много помага за взаимната наслада от хубавите творби.

14
Ами проведете анкета  сред "истински " поети,  защо го задавате тук тоя въпрос?
  Иначе  моите  си ги знам  всичките, освен две, които все успявам да си ги спомня само отчасти.


Дали това може, или не може да бъде обект на обсъждане тук,  защо не?!?
И аз съм се замислял над това, дали  тези части, които не мога да си спомня са достатъчно силни, за да си струва да ги пазя записани, но какво пък- и някои от любимите ми  произведения от истински поети не мога да си ги спомня изцяло, от което те не стават по-малко любими.

Истината е, че всяко едно  стихотворение си има акцЕнт, някоя своя част, която е по-силна от цялото. Изключение  правят само много гениалните, а също и много посредствените творби.
п.с. Дано не съм успял да обидя никого
и дано съм успял да засегна поне некой


15
"The Cove"... покъртителен  документален филм  за   жестокото и  безмислено ежегодно  клане  на делфини в Япония

Отвратителното е ,че  нещо пообно  се  случва и  в(уж)цивилизованата  Европа...

 на фона на  действителността,  всякакви   артистични  мелодрами   бледнеят,  ще ме прощавате.



Страници: [1] 2 3 4
: ??:??