Покажи участието - Партилан

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Партилан

Страници: [1]
1
Първо мислех да го пусна в "links", но реших, че заслужава отделна тема.
(ако не е така, махнете я...)

Фотосесия , Дело на  Мачией Дакович (Maciej Dakowicz)  отразяваща Реалността- "Тук и Сега"  - "Усмивките  на Сметището"  край Пном Пен,  Камбоджа.

http://www.pbase.com/maciekda/stungmeanchey

Портрет  на  Щастието   обитаващо най- "невъзможни" места
и  пейзаж  на  Човешката Лудост  в  Едно:

 и  Обективът  не като средство за забавление, а използван по предназначение- да запечата и покаже неща, дето далеч не всеки би  искал и могъл да види "на живо", но  над които е хубаво да се замислим... всеки  Един от  нас...  и тъй да се  превърнем  в "Ние"!..

2
Натъкнах  се  във нета на погадка-
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=465523&regime=1
разправят се човечета най-разни-
"доколко и дали изобщо струва си
да се превежда на английски
наш Вапцаров"...
По повод - не съвсем скопосан
превод на всичките му песни...
Kолко жалко Е!

Ботев-на руски- туй звучи ужасно-
и надали руснак може да схване
какво е чувството от "Черната робия"...
Ботев превел го бих на кюрдски
ил' на тибетски, ала ги не зная.

Ала Вапцаров на английския си пасва
със своя стил тъй "прост" (к)речитативен,
"картечен" и "ръбат"далеч не само,
а пасва си с това, че Има МНОГО
англоезични, дето биха схванали,
разбрали го във този Свят глобален.

Защото той е писал не за "българи"
и не за "комунисти" или "роби"
Защото , знайте, писал е Никола
за всички, дето Сме Все Още ХОРА!

Затуй предлагам(може би нескромно)
да вземем да го преведем "народно"
"алтернативно" на превОда "официален"

и тъй- започнах вече,
 "друг ще ме смени и толкоз...
какво тук значи някаква си личност?"
:



Спомен/ Recall

I had a good friend,
He was wonderful fellow ,
But...So badly and often
he was starting that coughing...

He worked as a "stoker-guy"-
wearing coal in huge pannier,
than the ash throwing out-
in every twelve hours
every given night...


I remember the eyes
of this "coal-fire-ash" guy.
I remember the Dry in these Eyes,
soaking thirstily
inside every One
Ray of shivering Light,
which was coming by chance
through the black,
even though through the soot-
rays was entering rarely
our cage so well known.

How promptly, in time,
they was giving the rise
of the feverish thirst
in the springtime that comes,
when the leafs was whispering
somewhere Out in the yard,
somewhere Out in the Open,
when a bird flight was soaring!

I was sensing the way
of this countersinks praying-
how they suffer in pain,
how they suffer distressingly...
They wanted so little,
a bit mercy on-
"'Till the springtime, next springtime
at least " to be spared...

She-The Spring- came in time,
splendid, nice, full of Sun,
warm like breath, fresh like whiff,
with the fragrance of roses.
Far off, Distant aroma
of the Violet wild-
it was drifting an wandering
the clear, blue sky.

But inside there was dark,
heavy, weight, overloaded
by the stone-deaf sound
of the prose laying down...


So on...
Since the Life muddled
down here, inside
the engine was functioning bad way.
It started suspiciously snoring
and... stopped
I do not know WHY,
but maybe
because the other guy... died.

Or maybe the cause of this
break-down was other.
May be in it's hunger
the engine was tarring
the hand in the right-
to throw in it's bottomless fiery inferno
the coal-seam in time...
Yes, maybe. I don't know.

But this consistent feeling
for me was alike-
That the engine's stammering
wailing was asking:
"Oh, where , whereabouts
is the other lad now?"

The other- He- died

And so on-
outside- is already  springtime.
Somewhere afield-
the birds shoot the sky,
so far away...He will see them no more
Not anymore he will.

Oh, man, what a Friend he was...
What a wonderful fellow!..
But so badly , so  often
he started That coughing...
Just another one stoker guy-
wearing coal for the fire,
then the ash throwing out-
in Every  Twelve Hours
Every Given Night.


п.с. Моля се само да бъда разбран  адекватно.
Не искам да омаловажавам  ничий труд.
Попаднах на дискусията във форума на "Дневник" случайно, докато търсех инфо относно това, дали (и как) Вапцаров  вече  е превеждан на  английски,  по повод
този мой опит:

"Song"(In the forest- ambush, foe)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106634
който пък  се пръкна на бял свят, вдъхновен от превода на "Вяра" от
 един  мой съгражданин, поместен   на  страниците  на "Откровения"
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106128#comments

Вярвам, че   както   хипотетичния  англоезичен читател, така и  загиналият, (но незабравен) и  все-още (или  дори още по-)актуалният днес  Вапцаров, биха били доволни от наличието на повече алтернативни преводи, защото наистина всеки един   поетичен превод малко или много носи в себе си  отпечатъка от недостатъците и/или достойнствата на преводача/преводачите, които са го направили.
Вярвам още, че именно  интернет, а не книжния пазар може да бъде средството, чрез което един или друг превод може да стигне до  своя евентуален  чуждоезичен  читател, затова повдигам тази  инициатива тук- не за хора, заинтересувани от  авторство, а за хора, изкушаващи се от предизвикателството.
Благодаря за вниманието/ извинете за дързостта!

3
Направи ми впечатление, че повечето произведения в раздел "преводи"  са преводи на популярни песни, при това  често, чисто и просто дословни.

Силно се изкушавам да превеждам песните и стиховете, (които обичам) на езиците, (които обичам не по- малко).
Напук на популярното схващане, че поетичния превод е по правило труден и по изключение- хубав (или поне толкова добър, колкото оригинала),
ми се иска да вярвам, че смисълът мелодиката и ритъмът  на един стих или песен могат не само да се запазят, но и да разцъфтят на който и да е език, стига  както стихът, така и езикът да са любими или вдъхновяващи за преводача.

п.с. Забелязах също, че призведенията в секция "фотография" са най-често посещавани, а тези в секция "преводи"- най малко.
 Затова и пускам  темата тук, може би леко нахално и доста нескромно от моя страна,
 Моля,
ако някой от вас има опит или поне широк поглед върху поетичния превод като жанр,
да  сподели дали  са верни прибързаните ми изводи:

-по важно е да се запази ритмиката  на стиха, отколкото броя на стховете във всеки от куплетите?
-по важно  е да се запази общото настроение на стиха, отколкото дословната транслация, като за целта добре подхожда прилагането на възможно най-богата синонимия, когато  ритмиката на стиха
го позволява?

пример:

Ode to a Pink Tricam *


Oh Pink's the one I love to place
when I'm alone way up in space
on some exposed and airy face.

 Онази с розовата лента-
обичам я високо горе,
насред отвеси и простори...
"Джобче" в скалата-на момента,
точно приляга там завчас
трикамчето, и после-"Газ!"

They sink where other gear won't go.
When all you've got is manky pro,
This tricam saves your butt from woe.

 Потъват  те  и са корави,
в хоризонтални цепки, там
се впиват много, много здраво,
където други разни джаджи
не щат да влизат или лазят,
Трикамът дупето спасява
от участта да се омаже...


-както оригиналът на английски, така и българският превод следват  смисъла на текста, а непреводимите  фразеологични изрази се заместват със синоними или
пояснения  следващи  римата и ритъма.
-алитерацията в българския текст се получи спонтанно, в хода на превода,  а синонимията се получи от опита да се обхванат различните нюанси на  на някои от думите с повече от едно значения


But it's often hard to get them out;
They make your second moan and shout
And wave his nut tool 'round about

"Oh quit your whimpering," you rumble,
"And get it out or there'll be trouble"
"Get to work now, on the double!"

Although it sometimes takes a while,
They do come out with vim and guile,
(or chiselling and curses vile.)

Но често трудничко се вадят
от някои катерачи млади
(особено ако си падал,
или на нея си висял),
Докато го осигуряваш,
усещаш как расте брада:

"Я стига вече с тая врява!"-
крещиш надолу и си палиш
цигара втора, след това:
"Ако не си ми я извадил,
дордето преброя до три,
ще те завържа тук на "стреме",
оставям те да си висиш
и слизам, сам да си я взема!"

Другарчето отдолу пъшка,
пуфти и много дълго псува,
потънал в пот и сила мъжка,
с клемоводача нов и лъскав
чегърта, блъска и напъва ,
наместо с пръстче да я бутне ,
полекичка да бръкне вътре,
да я разклати и издърпа...

 But that's why you're the one on lead
Your problems are a different breed
As long as someone does the deed...

Но тез проблеми са беда
не и за твоята глава...
че знаем- тръпка е "да водиш"
"да бъдеш  втори" е "брада"...


Страници: [1]
: ??:??