Покажи участието - Darena

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Darena

Страници: [1] 2 3
1
Здравейр, Соm_ocio!
Току-що се прибирам от един твърде "извисен" семинар и съм приятно изненадана, че намирам произведението ти тук - почти "плод" на съвместната ни дейност. Поздравявам те още веднъж за идеята ти и ти благодаря за толерантността, че преди тове ме попита дали съм съгласна с нея. Желая ти успехи?
Е, може да почерпиш по едно!!! :D Но вече никакви триъгълници, четириъгълници и разни там многоъгълници. Спираме се на кръга!!! :P

2
Здравейте!
Лично за мен всеки ден, всеки час и всеки миг е време за прошка!
Мислила съм, преживявала съм и съм се опитвала да обгърна многопластово това състояние на човешкия дух и душа, наречено "прошка". Всеки път е различно и ново, ситуациите са нови, хората са нови. Макар, че винаги съм имала усещането, че ми се случва вече нещо твърде познато. Но неминуемо есенцията винаги оставаше като чувство за БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИЯ, БЕЗУСЛОВНО ПРИЕМАНЕ И УВАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНОСТТА МУ, която съпътства прошката.
Разбирам ПРОШКАТА като вътрешен път на дълбоко самопознание, който ни учи на мъдрост кам самите нас и към другите. Също я разбирам като много важна духовно-душевно крачка в нашия земен път, за едно наше истинско развитие "тук и сега", както и крачка в еволюционния духовен път на цялото човечество.
А като психолог, знам, че това е все едно да се справиш с всички свои вътрешни "чудовища" - страхове, безверие, болки, огорчения, гняв...Изключително трудно е и затова според мен има толкова много болести, както на духовно, така и на душевно и физическо нево. Те нещата са изключително свързани.
Неотдавна мислех и за връзката на три духовно-душевни състояния в човека, които бих могла да облека в понятията "смирение", "примирение" и "помирение". Бих се радвала да чуя и вашите мнения.
Поздрави! :)
И простете, ако понякога тук греша с нещо!

3
Поздрави и от мен на всички дами!!!
Днес получих чудесно поздравление и мисля да го споделя с вас!

Ти трябваше деца да родиш и хубави,
и здрави, а и хора да ги направиш!
Ти трябва да си хляб насъщен,
радващ окото пролетен цвят и царски жезъл.
Като слънцето да носиш светлина,
като земята да си нежна.
Ти трябваше да бъдеш всичко на този свят!
Такава е твоята свещена служба -
 да бъдеш жена и майка!

4
Аз щях да пътувам за Шумен, за да изнасям там лекция със същия този влак. По стечение на обстоятелствата пътувах една седмица по-рано ,в същия кушет! Шуменка съм, българка съм, ужасно ме боли. Защо всички тези хора е трябвало да преживеят този ужас! Чия справедливост е това! Нима Бог е поискал това и е искал те да изгорят като факли в съня си? Нима това Е Любовта на Бог!!!
Датата е 28.02.2008 /сборът е 22/,часът 00.00 преди 29-ия ден на февруари/което може да се случи на 4 години!/.Около този час хората не са заспали чак толкова дълбоко, нито пък шафнерите/освен ако не са заспали по други причини!/ Нищо повече няма да коментирам!
Прегръщам ви с обич и с истинско човешко съчувствие!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТЕЗИ НЕВИННИ ХОРА!

5
Да чуем за повече първи детски мечти/те са много по-различни от това просто да мечтаем като деца/, които днес са се сбъднали!
Да си спомним за тях и за онова далечно време в нас - днес и сега. И ако днес сме много далеч от първата си детската мечта, да се попитаме "Защо е така, какво пропуснах и какво постигнах"?!
И още нещо - отново да се опитаме да "преживеем" онова неподправено дете в нас, което все още може да мечтае!
Поздрави!

6
Здравейте!
Моята първа детска мечта се сбъдна до голяма степен и аз се чувствам днес пълноценна и смислена. Вярвам, че има връзка между първата ни детска мечта и онова, което е в нас като заложби и таланти. Само, че някъде "по пътя" тази детска мечта я забравяме и тръгваме насам-натам, люшкани от чужди воли. Тази първа детска мечта е всъщност ключът към нашето щастие и пълнота, защото е най-чиста, най-истинска и идва от духовния си дом-детското сърце.
Поздрави!

7
Разни ~> Лафче / Re: детство мое...
« -: 28 Февруари 2008, 07:55 »
Детството е много важна част от основния път, по който ще вървим по нататък. Интересно е да си спомним каква е била първата ни детска мечта. Тя е била най-чистият ни порив и вероятно онова, което е било закодирано в нас, отнякъде още преди да се родим. Аз например исках да бъда в Космоса и оттам да мога да наблюдавам как нашата планета се върти. Представях си нещо невероятно красиво. Е, днес не станах космонавт!! Но пък се занимавам с такива неща, които наистина ми дават възможност да проникна в дълбоките пластове на космическия замисъл. Въпреки това имам усещането, че моята детска мечта се е осъществила, защото чувствам живота си смислен.
А детето в нас-то е живо, то по детски може да се удивлява на света, да играе, по един спонтанен и искрен начин да бъде себе си. Обаче не мисля, че то е онова инфантилно дете от нашето раждане/а не би трябвало да е/. Често, когато в по-зряла възраст достигнем до детето в себе си, то е вече едно помъдряло, духовно дете. Но е  дете, заради чистотата и неподправеността в себе си.
Поздрави!

8
А защо всъщност го изтри? Не е било случайно, нали? Така онези мои фигурки се обезмислят. Сега и аз ли трябва да ги трия?  :) А те също не бяха никак случайни! А това за кръга е наистина една добра идея. Нали знаеш, че кръгът всъщност е форма в заобления квадрат. Те заедно много добре се вписват един в друг. Обаче самото заобляне на ъглите е доста труден и продължителен процес. Желая ти успех.
Поздрави!

10
И след тази реалистична и приземяваща поезия по въпроса за любовните триъгълници/поздравления за този натуралистичен поглед към света, аз самата се опитвам да се уча на това, но ми е много трудно/, искам да споделя нещо, което прочетох наскоро в "Лекуване на емоциите" от амер. авторка - нетрадиционен психолог и психотерапевт Крис Грисам. Точно тази тема беше разгледана като духовно енергийно взаимодействие. Авторката изхожда от позицията, че най-често в сегашните си парньорства, някога /в смисъл в минал живот/сме били с коренно различни роли един спрямо друг, а и сме били с различен пол. Затова в сегашното ни партньорство се раждат конфликтите, отчуждението, вкопчването, зависимостта, властването, изневерите. Тези ни отношения сега са като изплащането на стар кармичен дълг един към друг, но и създаването на нов!!! Няма връзка или отношения/особено конфликтни/, които да не ни свързват с нашите т.нар "сродни души" , с които ни е съдено тук да се срещнем, за да израстне душата ни чрез определени преживявания.
И една много интересна идея - да се научим първо да се преживяваме самите ние като една единна мъжко-женска цялост, чрез едно вътрешно навлизане на определени женски архетипи в нас/ако сме мъже-да познаем в себе си майката, дъщерята, любовницата, малкото момиченце, мъдрата жрица, жената-войн.../ и мъжките архетипи/ако сме жени-мъжът-войн, съпругът, бащата, любовникът, малкото момче, синът.../. Т.е да се научим да го изживяваме и осъзнаваме всичко това в нас.
Освен, че ще усетим собственото си вътрешно богатсво, мисля, че ще ни даде един по-верен поглед, защо попадаме в любовни триъгълници.
Поздрави!

11
Здравей!
Уважавам разбиранията и вярванията ти, но не мислиш ли, че не само християнската вяра има своя многовековен път на развитие, и че смисълът е да си подаваме толерантно ръце в нашите вярвания, защото пътищата са много, а Бог е един създател на всичко и на всички?
Поздрави!

12
Всъщност не само думите ни, но и самите ни мисли и представи стават проводници на мощни енергийни завихряния. Затова вероятно не само нашите думи и действия създават ситуации, а оттам последствия не само за нас, но и за нашите поколения. Мислите, дори и неизказаните са носители и най-вече създатели на нашата карма. Не случайно "В началото бе словото..." Така, че мълчанието не винаги е злато и онова, което е в главите ни е понякога много пъти по-силно от онова, което изричаме. Защото вътре в нас също тече мощен диалог от думи, представи, минали негативни емоции..., понякога доста нагнетен и коварен за нас самите.
Поздрави!

13
Здравейте!
Има хора, които буквално непрестанно са си между двата свята/впрочем те и тук са си преплетени тези два свята-материалния и духовния/. Те получават нещо като сигнали под формата на мисли, сънища, срещи от т.нар "де жа вю". При тях мисълта протича нелинеарно, не като "причина"... "развитие"..."следствие", а по-скоро като "щрак"/ вертикално/, и сякаш ти се дава мигновен отговор за нещата, все едно в главата ти блесва светкавица бързо и много екстремално. Тези хора умеят "да мислят чрез душата си" и да "чувстват чрез ума си". Те са "зрящи"по един доста нетрадиционен начин и имат развити много повече от 5 сетива.
Рудолф Щайнер има изключително полезни и ценни  книги, лекции... за всичко, като например "Как се постига познание за висшите светове" и много други, създали цяло течение и общества по цял свят, занимаващи се с т.нар Духовна наука.
Физическа смърт има, но не и душевна. Самата опитност на смъртта е много важна за душата. Всъщност от самото си раждане ние вървим съвсем преднамерено към нашата смърт. Тя се оказва полезно и желано нещо. Тя е като покой, почивка за нашата дуща. В това си земно идване тя си свършва задачите, извървява си пътя, постига си еволюционните смисли и повече това физическо тяло не й е нужно. Нужна й е почивка и тя намира начин да го напусне, но след време намира начин и да се завърне чрез друго физическо тяло. И винаги, завръщайки се тя не е сама, тя има своите "предишни"спомени, срещи, нагласи, страхове, болки и огорчения. И така до следващия път. Това е едно непрестанно качване на всеки човек по еволюционната енергийна спирала, създадена за да сме "търсещи". Докато ние буквално вървим от раждане към смърт, ние непрестанно се променяме, нали така. Самата смърт е всъщност временно състояние, в което са посяти вече семената за следващото ново раждане.
Ако погледнем на смъртта като природен цикъл - всичко около нас се ражда и умира. Самите ние като душа и преживявания сме подчинени на тази цикличност и ритъм. Нима ежедневните ни "битки", трусове, конфликти, болки, не са една малка смърт, след която се "раждаме", дай Боже, по-мъдри и по-добри.
Каква е обаче ролята на нашата човешка душа тук в земното ни съществуване ? Както каза една моя близка-какъв огромен товар трябва да носи скромната ни човешка душа!!!
Поздрави!

14
Приемам забележките на г-жа Иванова и ще се съобразя с тях. :)
Успешна седмица!

15
Допълвам горното си изказване, защото виждам, че доста хора минават през тази тема - от 1 април 2008 год. до 6 април 2008 год. Семинарът за насърчаване на лечебната педагогика и социалната терапия продължава в Благоевград. Изобщо не е късно хора, които наистина се интересуват да дойдат и да разберат за какво става въпрос, и разбира се, да се включат. По нагоре някъде има и-мейл.
Дорина

Страници: [1] 2 3
: ??:??