Здравейр, Соm_ocio!
Току-що се прибирам от един твърде "извисен" семинар и съм приятно изненадана, че намирам произведението ти тук - почти "плод" на съвместната ни дейност. Поздравявам те още веднъж за идеята ти и ти благодаря за толерантността, че преди тове ме попита дали съм съгласна с нея. Желая ти успехи?
Е, може да почерпиш по едно!!! Но вече никакви триъгълници, четириъгълници и разни там многоъгълници. Спираме се на кръга!!!

Поздрави и от мен на всички дами!!!
Днес получих чудесно поздравление и мисля да го споделя с вас!

Ти трябваше деца да родиш и хубави,
и здрави, а и хора да ги направиш!
Ти трябва да си хляб насъщен,
радващ окото пролетен цвят и царски жезъл.
Като слънцето да носиш светлина,
като земята да си нежна.
Ти трябваше да бъдеш всичко на този свят!
Такава е твоята свещена служба -
 да бъдеш жена и майка!

Да чуем за повече първи детски мечти/те са много по-различни от това просто да мечтаем като деца/, които днес са се сбъднали!
Да си спомним за тях и за онова далечно време в нас - днес и сега. И ако днес сме много далеч от първата си детската мечта, да се попитаме "Защо е така, какво пропуснах и какво постигнах"?!
И още нещо - отново да се опитаме да "преживеем" онова неподправено дете в нас, което все още може да мечтае!
Поздрави!

Детството е много важна част от основния път, по който ще вървим по нататък. Интересно е да си спомним каква е била първата ни детска мечта. Тя е била най-чистият ни порив и вероятно онова, което е било закодирано в нас, отнякъде още преди да се родим. Аз например исках да бъда в Космоса и оттам да мога да наблюдавам как нашата планета се върти. Представях си нещо невероятно красиво. Е, днес не станах космонавт!! Но пък се занимавам с такива неща, които наистина ми дават възможност да проникна в дълбоките пластове на космическия замисъл. Въпреки това имам усещането, че моята детска мечта се е осъществила, защото чувствам живота си смислен.
А детето в нас-то е живо, то по детски може да се удивлява на света, да играе, по един спонтанен и искрен начин да бъде себе си. Обаче не мисля, че то е онова инфантилно дете от нашето раждане/а не би трябвало да е/. Често, когато в по-зряла възраст достигнем до детето в себе си, то е вече едно помъдряло, духовно дете. Но е  дете, заради чистотата и неподправеността в себе си.
Поздрави!

  !!!

Здравей!
Уважавам разбиранията и вярванията ти, но не мислиш ли, че не само християнската вяра има своя многовековен път на развитие, и че смисълът е да си подаваме толерантно ръце в нашите вярвания, защото пътищата са много, а Бог е един създател на всичко и на всички?
Поздрави!

Здравейте!
Има хора, които буквално непрестанно са си между двата свята/впрочем те и тук са си преплетени тези два свята-материалния и духовния/. Те получават нещо като сигнали под формата на мисли, сънища, срещи от т.нар "де жа вю". При тях мисълта протича нелинеарно, не като "причина"... "развитие"..."следствие", а по-скоро като "щрак"/ вертикално/, и сякаш ти се дава мигновен отговор за нещата, все едно в главата ти блесва светкавица бързо и много екстремално. Тези хора умеят "да мислят чрез душата си" и да "чувстват чрез ума си". Те са "зрящи"по един доста нетрадиционен начин и имат развити много повече от 5 сетива.
Рудолф Щайнер има изключително полезни и ценни  книги, лекции... за всичко, като например "Как се постига познание за висшите светове" и много други, създали цяло течение и общества по цял свят, занимаващи се с т.нар Духовна наука.
Физическа смърт има, но не и душевна. Самата опитност на смъртта е много важна за душата. Всъщност от самото си раждане ние вървим съвсем преднамерено към нашата смърт. Тя се оказва полезно и желано нещо. Тя е като покой, почивка за нашата дуща. В това си земно идване тя си свършва задачите, извървява си пътя, постига си еволюционните смисли и повече това физическо тяло не й е нужно. Нужна й е почивка и тя намира начин да го напусне, но след време намира начин и да се завърне чрез друго физическо тяло. И винаги, завръщайки се тя не е сама, тя има своите "предишни"спомени, срещи, нагласи, страхове, болки и огорчения. И така до следващия път. Това е едно непрестанно качване на всеки човек по еволюционната енергийна спирала, създадена за да сме "търсещи". Докато ние буквално вървим от раждане към смърт, ние непрестанно се променяме, нали така. Самата смърт е всъщност временно състояние, в което са посяти вече семената за следващото ново раждане.
Ако погледнем на смъртта като природен цикъл - всичко около нас се ражда и умира. Самите ние като душа и преживявания сме подчинени на тази цикличност и ритъм. Нима ежедневните ни "битки", трусове, конфликти, болки, не са една малка смърт, след която се "раждаме", дай Боже, по-мъдри и по-добри.
Каква е обаче ролята на нашата човешка душа тук в земното ни съществуване ? Както каза една моя близка-какъв огромен товар трябва да носи скромната ни човешка душа!!!
Поздрави!

Допълвам горното си изказване, защото виждам, че доста хора минават през тази тема - от 1 април 2008 год. до 6 април 2008 год. Семинарът за насърчаване на лечебната педагогика и социалната терапия продължава в Благоевград. Изобщо не е късно хора, които наистина се интересуват да дойдат и да разберат за какво става въпрос, и разбира се, да се включат. По нагоре някъде има и-мейл.
Дорина