Градушка


"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

     ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

 

*

 

Но мина зима снеговита,

отиде пролет дъждовита -

     и знойно лято позлати

     до вчера злъчни широти.

 

Назряла вече тучна нива,

класец натегнал се привежда

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.

 

Затопли радост на сърцето,

усмивка свърне на лицето,

     въздишка кротка, пръст до пръст -

     ръка неволно прави кръст:

 

"Да бъде тъй неделя още,

неделя пек и мирно време,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

 

*

 

     Додето сила има,

селяк без отдих труд се труди...

Почивка - ей я, би-ще зима.

Сега - недремнал и се буди:

петлите първи не пропели,

дори и куче не залае,

на крак е той... - "Катран и върви,

бре мъжо, взе ли от пазаря?" Знае

невеста ранобудна - всичко,

готово е, но пак ще пита,

че утре жетва е; - самичко

сърце си знае как се стяга...

   И сърдита

за нещо тя на двора бяга

и пак се връща в килеря,

тършува... "Днеска да намеря

Седмина още - чуеш жено?

- Ти ставай, Ваньо, - лентьо стига!

Небето ето - го червено,

че вече слънцето се дига,

добитъкът те гладен чака".

А Ваньо сънен се прозява

и зад сайванта в полумрака

подал се - Сивчо го задява

с носът си влажен по вратлето.

"Хе ставай! - вика пак бащата

отсреди двора, на колата

затракал нещо, - стига..." Ето

в съседен двор се вдига врява -

там някой люто се ругае.

Наблизко негде чук играе

и наковалнята отпява.

А сутренник повява леко

и звън от хлопки от далеко

донася в село; стадо блее...

На всякъде живот захваща.

И ето вече слънце грее

и на земята огън праща.

 

*

 

Преваля пладне. Задух страшен.

И всеки дигне взор уплашен,

с ръкав избрише си челото

и дълго гледа към небето,

а то сивее мъгловито.

И слънцето жълтей сърдито:

От юг бухлат се облак дига

пълзи и вече го настига;

по-доле вирнали главите

и други... Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката

защо размахали крилата,

и те са глупи закрещели,

Какво ли са орали, сели?

 

*

 

Върни се облако неверен, -

почакай, пакостнико черен,

неделя - две... ела тогази,

страшилище! А облак лази,

ръсте и вий снага космата,

засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

Ще стане пак беда голяма. -

на завет всичко се прибира,

сърцето трепне, в страх премира,

че горе - дим и адски тътен.

Върхушка, прах... ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -

и още - пак, - О Боже!... Трясък

оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета -

     яйце и орех... Спри... Недей...

     Труд кървав, Боже, пожалей!

 

*

 

Но свърши. Тихо гръм последен

заглъхва нейде надалече

и вълк на стадо - вихър леден

подгоня облаците вече.

А ето слънцето огряло

тъжовно гледа върволица

от стари, млади и дечица

забързали навън от село;

в калта подпретнали се боси,

глави неволнишки навели,

отиват, - черно зло ги носи

в нивята грозно опустели.

Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -

безрадно, зрели и зелени,

и цвет - надежди е познала...

.............................................

 Ето нещо от Яворов, от което направо изтръпвам.

Честито и от мен!
Желая ти успех и незабравими мигове в твоята звездна вечер. 

Самокритичността- нужда или порок?
Това е въпрос, който ме измъчва от известно време. Допитвайки се до различни хора, получавам различни отговори. Бих искала да знам вашите мнения по темата, защото вие сте автори и може би сте се сблъскали с подобен проблем.

Момчето, което е само на 17, а миналия сезон спечели Уимбълдън за юноши и преди дни бе на косъм да победи световния номер 1 в мъжкия тенис- Рафаел Надал(Испания). Това е още един спортист, доказващ, чче все още в страната ни има спорт и млади спортни таланти.
Какво е вашето мнение по темата?

По въпроса четох едно интервю, но не помня с кого беш6е. То беше предизвикано от едно изказване на Бил Гейтс, в което той недвусмислено, че:Мишката ще изяде книжката. Обаче ако питате мен обаче Гутемберговата епоха няма да свърши скоро, защото книгите ичат своята магия.

Здравейте,
Аз не подкрепям, но и не осъждам поведението на учителя. В днешно време всеки ученик обича свободомислещите учители, които не се държат все едно са богове, на които учениците трябва да се кланяме. Същите хора обаче трябва да спазват някаква дистанция между учениците и себе си. Понякога това не се случва и се получават подобни парадокси. Единствените, които моагат да решат въпроса са учениците от видеото.

Не налагам мнението си на никого, но никога не съм харесвала творчеството на Далчев. Стиховете му са оцветени в прекалено тъмни нюанси и винаги разкриват тъмна страна на предмета на произведението. Смятам, че в неговите стихове има доста символизъм, който понякога се възприема трудно от читателите. Пак казвам обаче, че това е само и единствено моето мнение по въпроса и вие не сте длъжни да се съобразявате с него.

И още нещо от друг мой учител- господина по изобразително изкуство.
Мой съученик го пита : Господине какъв цвят да направя това (относно елемент от картина)?
Г-на: Направи го небесно-кафяво.