Мисля, че ще се справя и на английски. 
Много благодаря! 

Идеята ми допада. Не се занимавам с такава дейност, но би ми било интересно да разглеждам.

Понеже обожавам стиховете на Дамян Дамянов ето няколко:

Парадокс

Самотен все, аз нямах самотата
на пешеходец, тръгнал ей така
съвсем сам и без никакъв приятел,
единствено с ветреца подръка.
За зло или добро - все някой втори...
Откак се помня - някой все край мен.
И ща не ща, бях длъжен да говоря
със своя спътник. Ала раздвоен
и недочул словата му последни,
му отговарях с механичен глас.
Но бъбрейки със своя събеседник,
със себе си говорех всъщност аз.
А сетне, щом отново се затворех
във стаята със часове и дни,
обратното пък ставаше - говорех
с безброй лица от всичките стени.
И ми остана навик непривичен -
невроза ли е, друго ли - не знам,
но с много хора често съм самичък,
а в самотата - много рядко сам.

Слепци

С тояжки, с мъка и с гледци,
от вечна тъмнина встъклени,
минават плахите слепци
по тая виждаща вселена.
Все тъй ги срещам неведнъж:
по двама и по трима кретат,
бастуните им като дъжд
валят по сухите павета.
Един до друг. Един за друг,
като в синджир жив заловени,
със всеки допир, лъх и звук
делят те общото си зрение.
Делят те общия си мрак,
във който им е много светло.
Взаимно си разказват как
синее свод, цъфтят дървета.
Разказват си те този свят
в бои, които им се губят...
Самички му измислят цвят,
във който той е дваж по - хубав.
Минават слепите така.
Като един човек се движат.
Душа в душа. Ръка в ръка.
И по - добре от нас май виждат
живота тежък или лек,
из който зрящи най - нелепо
нерядко в този шумен век
се разминават като слепи.

Моята улица

Тя е цялата зелена
и с безброй брези звъни.
Влиза с вятъра при мене
през дебелите стени.
Денем стаята ми пълни
с охра и със резеда,
с пролетни лилави мълнии
или с есенна ръжда.
А когато сипне здрачът
и тревата й заспи,
става тиха и прозрачна
от брези и от липи.
Като лунен път се белва
през прозореца ми тя.
И по нея аз заселвам
всички хора и места,
всичко, сбирано в сърцето,
зряло в него като плод,
всичко онова, което
се нарича мой живот.
Тиха уличка, която
станала е част от мен,
тъй че ми е непонятно
как ще мога някой ден,
щом като се наживея
и за мене се смрачи,
да премина аз по нея
със затворени очи.

Може би бих го използвала нон - стоп поради една или друга причина... 

Има доста спорни факти от нашата история. 
 Предполага се дори, че България не е основана през 681 г.
 Историците не са сигурни, че Георги Бенковски е изглеждал така, както на единствената останала уж негова снимка.
 Няма да споменавам, че в повечете учебници по история пише, че Васил Левски е заловен след като си е закачил навущата на един плет. Действително няма нищо такова. Един куршум преминава до ухото му, ранява го и поради тази причина Левски бива заловен.
 Май се отклоних от темата, за което се извинявам.  Мисълта ми беше, че наистина има много недоказани и неразбрани факти от родната ни история.

Не мога да кажа кои точно 10 българи трябва да заемат място в класацията, защото в историята ни има безброй такива, които заслужават не по - малко един от друг... И все пак си мисля, че личности като Аспарух, Крум, Симеон, Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, непременно трябва да са на челните позиции. 

В час по математика, г - та се обръща към един съученик:
- Радо, кажи какво е концентрична окръжност.
Радо: Не чух.
Г - та: Не те чух.
Радо: Ма и аз не ви чух.

В час по биология.
Г - та: Кристина, свършихте ли?
Криси: Аз свърших.
Радо: Еми и аз свърших.
(двамата седят един до друг) 

Честит празник на всички дами! Бъдете щастливи, усмихнати и много, много обичани!