И нещо, от което аз се вдъхнових

Джекил / Иво /
БЕЗ ТЕБ
Като изгубен във мрака,
като оранжева котка,
като отчаяно отражение на безлюдни паради,
като скитник без пясък в сандалите,
като динго в мъгла,
вой неистов към небе без луна ме изпълва,
БЕЗ ТЕБ.
БЕЗ ТЕБ
съм скандално самотен.
Като люлка без ръката на майка,
като бесни вълни, търсещи бряг,
в който да разбият искрящата пяна
и да удавят в предсмъртна прегръдка.
Ах, тези луди вълни ме побъркват с дъха си
на водорасли зеленопръсти и мъртви медузи.
Дъх си поемам дълбоко,
няма време, любима, няма време за дишане,
няма време за тичане.
Уморен съм да бягам бос по черупки от миди,
уморен съм от взиране в лилавия здрач,
уморен съм от търсене на неродени мечти.
Като крясък стиснат за гърлото,
като протегнати пръсти, които няма кого да погалят,
като стара врата, за която ключа е отдавна изгубен,
аз съм като всичко, което е нищо.
Като луд съм
БЕЗ ТЕБ.
Стига толкова без теб.
Ще те потърся, ще те намеря,
ще те поканя на чаша старо Бакарди,
ще вдъхваме бавно от ароматния дим
на последната Вегас Робаина,
ще бърборим тъй ненаситно,
както винаги правим,
както винаги можем.
Ще те гледам нежно в очите
и ще ти казвам, че не мога
БЕЗ ТЕБ.
Идва ред на още любими мои творби