Някой, някого.

Автор Тема: Някой, някого.  (Прочетена 1862 пъти)

airborne

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Някой, някого.
« -: 10 май 2006, 22:33 »
Не обичам да се представям на повечето места, понеже вярвам, че на хората наистина не им дреме кой кого е. Няма нужда да се хабиме с празни приказки.
Аз съм човек с много личности, който се занимава с изкуство от ранна детска възраст и почти през целия си живот досега (на 17 съм). Или ще се реализирам с музика, или с изобразително изкуство, или с писане. Или ще умра преди да мога да стана нещо от 3-те. Няма други пътища, по който да тръгна, понеже каквото и когато да съм правил нещо, все съм се връщал обратно на трите възможни избора. Сега ми е трудно да реша с какво главно да се занимавам, понеже имам дълбоки познания по всичко. Напоследък трудно откривам силна въодушевеност, за да си излея мислите с молив. С музиката имам огромни планове, но за съжаление нещата изглеждат доста трудни за създаване откъм материална гледна точка. Поезията ми изглежда най-удачното нещо, защото може да се сътвори по всяко време, стига човек да знае как. Но съм на мнение, че само писмена реч не е достатъчна за постигането на нещо истинско. Притеснява ме фактът, че авторът на дадено произведение оставя на читателия да си представи истинската картина и атмосфера, което не всеки го умее, за да постигне пълното послание. Някой неща просто не могат да се опишат.
Музиката/пеенето/звученето, според мен, е единственият по-достъпен начин за това начинание.
Имам огромно желание да се занимавам с кино, понеже съм изгледал всичко квалитетно, което е излезло някога и съчиних много оригинални идеи и хрумвания, които липсват в огромна част от филмите и искам да бъдат създадени визуално. Изглежда, че тези неща ще си останат само в главата ми, понеже Hollywood е за аматьорите. :wink:
Мисля, че имам още време, за да открия в какво ме бива най-много и правя всичко възможно, когато и да е, където и да е. Вярвам просто, че нещо трябва да се случи, за да ме насочи към някоя от въпросните посоки. Мислех си, че любовта ще ме изведе някъде, понеже направих грешката, да я поставя преди всичко, преди логиката, преди самия себе си и само се съсипах в мизерия, което ме промени много в различни точки. Както си го е казал Славейков - страданието е най-големият учител.
Това е. Не желая нататъка да се "представям".



- airborne
« Последна редакция: 10 май 2006, 22:36 от airborne »
Free will is an illusion.

desi000

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
Re: Някой, някого.
« Отговор #1 -: 19 май 2008, 21:13 »
Леле, много интересно ми стана представянето ти... Оба4е ми е странно- защо да не можеш да се изразиш само с думи? Думите за мен са по-силни от картините например. Ще те разбера по-лесно с едно стих4е, отколкото с една картина... не знам, но просто какво да си мисля при вида на купа с круши например  :shock:  :)

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.