Да си спомним за Ботев...

Автор Тема: Да си спомним за Ботев...  (Прочетена 5200 пъти)

vesi-lina

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 127
Да си спомним за Ботев...
« -: 06 януари 2007, 13:03 »
             ЕЛЕГИЯ


Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

 

Не съм писател,нито поет,но обичам стойностното и красивото!

vesi-lina

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 127
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #1 -: 06 януари 2007, 18:15 »
              В механата


Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!

Не съм писател,нито поет,но обичам стойностното и красивото!

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Привет!
Току-що се прибирам и сега забелязвам темата... Болно ми е обаче, че няма отговор, че никой не е изразил мнение - поне една думичка за Ботев! А Ботев не е минало! Не е заключен нито в учебника по литература, нито в учебника по история! Ботев е личност, герой, обезсмъртил името си не само заради висотата на подвига си, но и заради силата на словата си! Герой е, чието име и памет не трябва да тънат в безславна забрава, напротив, трябва да пораждат гордост от това, че сме българи!

Една жена в епохата проклета
родила е достоен син,
и днес пред паметта на майката
и на сина-поета,
глави ний нека преклоним...
« Последна редакция: 06 януари 2007, 18:51 от Белоснежка »
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

vesi-lina

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 127
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #3 -: 06 януари 2007, 18:46 »
Помним и честваме смъртта му...2юни
Искаше ми се днес,когато е роден да си спомним
тази дата...
Благодаря ти,Гери,че сподели!
Не съм писател,нито поет,но обичам стойностното и красивото!

_angie_

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 43
  • РуСаЛкА
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #4 -: 06 януари 2007, 22:13 »
Христо Ботев е любимият ми български поет. Изключително вдъхновяваща личност. Какви спорове сме водили с учителката ми по литература по всякакви теми, свързани с него. Жалко, че уменията, които искат да възпитат у подрастващите в часовете по литература често карат младите да намразят този така важен за развитието на една личност предмет. Поклон пред паметта на Христо Ботев и дано все повече са хората, които се вдъхновяват от неговата пламенна натура, за да станат по-добри.

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата
като човек - що да прави? -
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави? -
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави? -
изяда си и месата.

1873г.
« Последна редакция: 06 януари 2007, 22:20 от _angie_ »
Мечтите си разстлах под твоите крака; внимателно пристъпяй, за да не стъпчеш някоя мечта.

mein_herz_brennt

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 31
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #5 -: 06 януари 2007, 22:31 »
Ще бъда кратък......заради хора като него днес можем да се наречем БЪЛГАРИ, а не рая.....и един цитат от моя любима песен:
"Не на мъртъвци,
не върху кости се крепи България,
а на духът на своите светци"

pen4eto999

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 11
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #6 -: 12 януари 2007, 11:21 »
Дори синът ми(почти на 6 години )знае кой е Ботев и всяка година на 2-ри юни ме пита за него!Аз уважам творчеството му и неговата личност!

ВТ

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 385
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #7 -: 18 януари 2007, 18:50 »
Според мен, проблемът е, че по-често "празнуваме" датите, когато някой си е "отишъл" от Земята, а не когато се е "появил"! Като че ли "въздъхваме" с облекчение, че сме се "отървали" от човека!
И не ми става ясно по такъв начин кое е по-ценно за хората - че някоя личност вече я няма ли?
Странен народ сме си и това си е! 
Но и християните "отбелязват" с тържества смъртта на своя бог и почитат "кръста" (по-точно частици от него)! Няма да коментирам колко негочи частици има на този свят!
Но хора, помислете - има ли други вероизповедания, които да се отнасят с такова благоволение към секирата на палача, ятагана на палача, въжето и бесилката, вързания камък на шията...
Странен народ сме си и това си е!
« Последна редакция: 18 януари 2007, 19:23 от ВТ »

Романтик

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 219
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #8 -: 18 януари 2007, 19:35 »
Здравейте!!!
Вили, защо ти е чудно? У нас се гледа от всичко да се направи празник. Преди години по една известна телевизия говорителката каза на 19.02.
" Днес Празнуваме еди колко си години от обесването на Левски."
Гледам учебниците на децата и там само дати, дати и сухи факти. Че откъде да знаят. В училище са прекалено заети да определят от кое издателство е по-важно да е учебника.
Приятна вечер!!!

Ванилин

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #9 -: 21 март 2007, 18:03 »
Като че ли колкото повече годините ни отдалечават от времената, през които са живяли великите българи, колкото повече слушаме и четем за тях, толкова по-малко знаем за живота и делото им... Парадоксално, но е така... Свикваме с клишетата, доверяваме се сляпо на учебници по история и литература. От това обаче велики личности като Ботев и Левски не стават по-малко значителни и образите им не избледняват!... Защото, ако това стане някой ден, значи България вече я няма!... Те са живи в народната памет! А за да има народна памет, трябва да има български народ. Този народ обаче от година на година топи числеността си - и поради застаряване, и поради желание за по-добър живот зад граница... Та - по този повод:

ПРАЗНИЧНА СЪЛЗА

Върви народът възродени,
но накъде – сам Господ знай:
изтича като кръв от вени
от своя свиден бащин край…

И днес безпътица го води
далеч от родната страна –
не както Кирил и Методий –
в сърцата с мисия една;

не както наште възрожденци –
със цел да се завърнат пак,
а като клети чуждоземци,
прогонени от глад и мрак…

Народът ни не е от вчера
с еднопосочен, сляп билет…
И кой му е дотолкоз верен -
да иска подвизи безчет?…

Навън изтича кръв и мозък,
душите ни изтичат там…
Децата ни се хранят с проза,
родителите – с гняв и срам!…

България ни е в сърцата –
където да сме по света.
Но със цената на сълзата
възвръщаме ли й кръвта?…

Ванилин Гавраилов

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #10 -: 06 януари 2008, 19:48 »
Не да си спомним... защото това би значело, че сме забравили... Нека Ботев вечно да живее в нас!

Днес честваме 160 години от рождението на Христо Ботьов Петков
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #11 -: 15 юни 2008, 12:46 »
Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
   


silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #12 -: 10 октомври 2008, 23:42 »
Здравейте,много се радвам,че в България има млади хора,които не са забравили нашите славни герои..

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

 

AnGeL-DeL-iNFierNo

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #13 -: 14 октомври 2008, 23:25 »
Той е един герой без нямаго нямаше да ни има сега нас. Най-стойностния човек на онова време, харесвам поезията му дори повече от тази на Вазов, въпреки разликата в обема.
Смятам, че живял толкова години би ни дарил с още мн мн творби.
Той е една от жертвите дадени, за да може ние днес да се намечем българи.
Само с честване на дати, на смърт (което е адски тъпо мн хубаво се беше изразил някой тук за това), на раждане няма да стане...
Дължим му повече дължим му признание за всичко направено и неизживяно от него задари нас...

ico10

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: Да си спомним за Ботев...
« Отговор #14 -: 15 октомври 2008, 12:10 »
Това ми е едно от любимите на Ботев:

На прощаване в 1868 г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че ази
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят.
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.