ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 251631 пъти)

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 253
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #180 -: 28 октомври 2007, 09:02 »
БЕЗ ЛЮБОВ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.



Блага Димитрова

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 253
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #181 -: 28 октомври 2007, 09:13 »

С ТЕБ ЧАСТ ОТ МЕНЕ СИ ОТИДЕ

 С теб част от мен завинаги умря - сурово, брулено от зимен вятър,
докато остане без листо,
дървото в дебрите на моя мозък,що гъмжи от изневяри сто,
никога не ще наметне пролетна премяна
от зеленина отново.

 Заливът, параклисът, огнището и селската пътека
подло предали са от старото доброжелателство,
а ново, даже и да исках,
никъде не бих намерил в ничие приятелство.

 Остарях за ден, пораснал, но лишен от слово.
Обаче спомените в паметта остават -
Те пазят простата сърдечност, щедростта ти, в дар
и оцеляват с достопочтенната ти чест,
във дружбата ни стара, с рана.

 Мои някога, по тях копнял преди,
сега животът ми чрез тях отново се обогатява.
Дори е трудно да се прецени
коя от двете части в себе си запазих:
това ли, дето в мен остана,
или което ти от мен ограби и намразих...

Джордж Сантаяна

(1863-1952)

« Последна редакция: 28 октомври 2007, 09:15 от Незабравима »

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #182 -: 03 ноември 2007, 19:32 »
                      Ж Е Н А


Ако имах глина, щях да те извая:
влюбена във Бога, гонена от рая.

Търсена от всички, бягаща от всеки.
Има ли към тебе истински пътеки?

Видна за очите, всъщност – нереална.
Ти си дух веществен, воля – идеална.

Ти си плът от въздух, странен и прокуден,
влязъл във сърцето като тихо чудо.

Господи, какво си – дух ли, или тяло,
ангел ли вълшебен, или таен дявол?

Ти дойде внезапно като сън при мене,
за да ми разбулиш тайната вселена.


Павел Матев

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

ArTiSt

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #183 -: 25 ноември 2007, 01:11 »
В цъфналата ръж


Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

 
Робърт Бърнс

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #184 -: 30 ноември 2007, 21:39 »
Инче,
благодаря ти за прекрасните стихове, които споделяш!

Днес попаднах на стихотворение на руския поет Константин Балмонт (1867-1942) - централна фигура на ранния руски символизъм и един от пионерите на декаданса в Русия. И тъй като много ми хареса, споделям с вас!  :P
                
                    * * *


Аз попитах свободния вятър
как да бъда и млад, и любим...
Отговори ми волният вятър:
Като вятър бъди, като дим!

Аз попитах морето могъщо
битието какво отреди...
Отговори морето могъщо:
Като мен многозвучен бъди!

Аз попитах високото слънце
как и аз да изгрея в зори...
Не отвърна високото слънце,
но душата ми чу: Изгори!

 
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

zlati_ival

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 68
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #185 -: 01 декември 2007, 18:28 »
Наистина хубави стихове. Ето и нещо от мен


СЛЕПЕЦЪТ

Бе късна вечер и отдавна бе в разгара
поредната ни бурно пропиляна нощ.
В ушите ни изцеждаха китарите
докрай
безумната си децибелна нощ.

По дансинга развихряше се Бакхус,
а келнерът ни ­ дух неуловим ­
витаеше сред призрачните маси,
разтворен от цигарения дим.

Тогава чух една тояжка бяла
и тътенът й втурна се сред нас,
а празничната ресторантска зала
помръкна в миг от странния контраст.

Оркестърът започна да фалшиви.
Певицата пресипна изведнъж.
А те вървяха ­ тъжни и щастливи ­
една жена със слепия си мъж.

И с тях сред нас нахълта мълчешката
жестока мисъл, сещана едва:
Че може да си сляп, дори когато
съвсем не подозираш за това!
                                   Дулинко Дулев
Не всеки може да оживи разговора със своето отсъствие.  М. Генин

mili4ka_

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 43
  • Betty Boop
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #186 -: 02 декември 2007, 00:21 »
Михаил Лермонтов

Просяк

До стария черковен рид
стоеше, просещ подаяние,
един бедняк почти убит
от глад и жажда, и страдание.

За хляб той молеше едвам
и скръбно гледаше тълпата,
но някой мина и без срам
му пусна камък във ръката.

Тъй аз те молих за любов
с тъга и със сълзи горчиви.
Тъй ти излъга моя зов
и чувствата ми най-красиви.

Napolitano

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 32
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #187 -: 03 декември 2007, 23:15 »
Ето и нещо от мен

Не го обичам Господ


И ето, Мамо, вече стЪмни се,

снегът в душата - заваля,

дали сега ти "горе" - будна си,

или бродиш в Райските поля?...

Има ли такова място "горе",

където вечно лятото царИ,

или бездънен там простор е

и слънце вечно там гори?...

Защото там, дори и да го има,

дори небесно царство да е то,

аз моля, мамичко - прости ми,

не вярвам в него и... това е то!

Не го обичам Господ - не кори ме,

той глух бе - ням, за моя вик

и ако в съня ми дойде - събуди ме,

не мога да му вярвам - и за миг!!!

Отиде си ти, Мамо - Той не спря те,

не те пожали - нито нас,

ни Отец за мен, ни Бог, ни Брат е,

не вярвам в него вече аз!...

 *************************
Запалени свещИ във храма,

капят тленно в пясъчна тава,

едно ми стига - да те помня, Мамо,

и да наведа във твоя чест глава...
 

/Валентин Желязков/
« Последна редакция: 21 януари 2008, 02:40 от Napolitano »
Aз съм......готин!!!  :)  ха-ха!

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #188 -: 06 декември 2007, 21:02 »
Майката е светица и думите към нея - за прошка, благодарност и признателност или тиха молба,  никога не стигат...
Перото на поета трепери, когато изписва думичката "мамо", а очите на читателя блещукат, когато я прочитат...

Едно стихотворение, посветено на майката,  ме заплени и развълнува...
Споделям с вас...   


                     НА МАЙКА МИ 
   

   
    Мамо.
    И аз ще се завърна, както винаги.
    И както винаги, най-неочаквано
    прозореца ти ще изпълня в тъмното.
    Не ставай изненадано от стола си,
    не падай във ръцете ми —
    погледай ме
    и позволи ми да сваля палтото си.
    Да насека дърва и във нозете ти
    да коленича — да запаля печката.
    Над куфара ми се склони усмихнато.
    Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
    И докосни ги — моля те, — накарай ме
    отново да обикна тежината им.
    Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
    прозорците й избърши, пред някого
    гостоприемно разтвори вратата й —
    върни на огледалото й блясъка.
    И изпълни й счупените съдове
    със сребърната влага на очите си,
    за да живея — за да нося винаги
    във мислите си твоето присъствие.
    Мамо,
    не остарявай, моля те — и никога
    не вярвай през деня на огледалото.
    В очите ми се гледай непрекъснато.
    Съпротивявай се срещу тъгата си.
    За здравето си се бори отчаяно.
    И защитавай — моля те, душата си
    от бръчките, от пясъка на времето.
    Не казвай, че е суета — понякога
    си освежавай със червило устните...
    И не умирай — заповядвам ти — до края.
    До края съществувай във живота ми.
    Явявай се в най-страшните ми сънища
    със бялата си рокля — съзерцавай ме
    от погледите на жените — тихите...
    Да се обърна стреснато след някоя
    и да те видя във дъжда —
    в прозорците,
    в балконите, в дърветата и в себе си.
    Мамо.
    Не ме изоставяй,
    мамо.

    Христо Фотев
   

     
« Последна редакция: 06 декември 2007, 21:04 от Белоснежка »
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #189 -: 31 декември 2007, 13:10 »
ЗВЪНЧЕТО

Домът му ще е пълен с гости, по коридори и по стаи
ще обикаля домакинът, непреднамерено самотен;
часовникът от коридора щом гръмко полунощ удари,
той ще усети, че съм влязла и сред лицата ще ме търси,
ще се заслушва в гласовере, в очи и в устни ще се взира,
ще се страхува да ме срещне - и ще копнее да ме види,
ще се бои да ме обикне и ще жадува да го стори;
мен - сливащата се с пейзажа, почти невидима за всички,
мен - най-невзрачната в тълпата - ще ме открие очарован.

Ще ме познае по звънчето, което само той ще чува:
звънът на пеещи камбани за празничната литургия;
звънче училищно, което ще го зове за час особен;
звънчето на самотно агне, изгубило се сред гората;
звънче на шут, дошъл отнейде да го разсмее и разплаче;
или звънчето на прокажен, който вика: бягай, бягай! -
но няма той да го послуша...

Венета Вълева
:walk:


Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #190 -: 31 декември 2007, 13:45 »
        МОЛБА


Ти идеш от снега.
И толкова си бяла.
Простри ръце!
Под снежно наметало
навярно всички ангели вървят.

Нечуваната красота пристига.
Ела!
И влез такава в мойта книга.
Видение.
Прозрение.
И път.

Неназована укротена нежност
ми обещава
слънце и безбрежност.
Събудена и влюбена бреза.

И щом отминат зимните недели,
ти остани –
в зелените предели.
Пак бяла.
Цвят от момина сълза.


Павел Матев

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #191 -: 31 декември 2007, 14:09 »
Много нежно, разтапящо! Ако знаете колко ми давате...
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #192 -: 06 януари 2008, 14:05 »
      ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ...

Искам да те имам целия:
да са мои
всичките двадесет и четири часа
в твоето денонощие;
аз да срещам първия ти поглед
сутринта;
мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени;
да въставам срещу твойта упоритост –
и като след бой да се предам
на победителя.
Искам да те имам целия:
все едно
дали си винаги със мене,
все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

Станка Пенчева
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #193 -: 12 януари 2008, 19:00 »
Ето отговора на вечния въпрос на мъжете и вечното им недоумение "Какво искат жените???"             

                   КОПНЕЖ


Не закриляна да съм, а окрилена.

Не загърната, а с дух разгърнат цял.

Не зад нечий гръб, на завет приютена,

а до рамо срещу вятър завилнял.



Блага Димитрова
1958, София
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #194 -: 12 януари 2008, 20:03 »
Обличане на мъртвец

Жените го правят добре.
Те влагат душа в ритуалите груби.
Мъжът е трябвало да умре,
за да бъде облечен толкова хубаво.
Тя го облича с любов и тъга
по сладостно топлото негово тяло.
Едничката разлика е, че сега
мъжът е студен
и не ще огледало.
Едничката разлика...
И още една -
сега са наистина двама!
Ако тогава е имало друга жена,
сега друга жена няма.
Сега е единствена!
И нека боли!
Но кой тържеството и ще отнеме?
След толкова бягства той отдели
за нея достатъчно време.
Сега ще му каже онези неща,
които преглъщаше с болка преди.
И той ще мълчи пред суровата правота
на тая, която го победи.
И после, когато с престорена скръб
с цветя го затрупат и седнат край него,
ще бъде приветлив в костюма си скъп,
ще бъде учтив и в ковчега.
След няколко месеца тя ще умре
от мъка, че го е оставила сам.
Но горе, когато до него се добере,
ще види, че другата вече е там...

Петър Анастасов
« Последна редакция: 26 април 2014, 21:39 от изречена »
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

 

: ??:??