Поздрав към варненци от една поетеса Венета Мандева, за която нищо друго не зная, просто
съм й купувала навремето стихосбирката!!!(цена 0,20)лв.20 ст.!!!!?

, но много ми хареса!!!
Любов
Умира тя - оклеветена,
от поглед зъл, от вятър нов,
несподелена, неродена,
несмела, леко наранена
или неистинска - любов.
И казват, че умира даже
притисната от две халки,
от грижи важни и неважни,
изстива от прането влажно,
от уморените стрелки...
- Да...любовта...Да, да, красива,
докато се ожениш ти.
А после бързо си отива -
зърно от августовска нива.
Остава слама да блести.
Тъй! Говорете, говорете -
узаконете своя страх.
Халки на пръстите ни светят,
но ние все така сме слети,
не се страхуваме от тях.
и аз пера, а ти простираш,
и рано ставам сутринта,
и време все не се намира
за всичко. дето ни събира,
но не умира любовта!
Такава жива, че ни тласка
навън от къщи вечерта,
и вплитаме ръце във ласка
и в лудостта си безопасна
със смях събуждаме града.
Такава топла - не старее,
не се изтрива любовта.
В нас проста приказка живее:
"Той всеки ден се влюбвал в нея,
и всяка сутрин в него тя..."
Поздрав и за всички откровенци!!!