ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 252089 пъти)

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #225 -: 22 юни 2008, 11:15 »
... още от Блага Димитрова

НЕОТЛОЖНОСТ

Отлагаш за утре, за още,
за иначе, за дано.
Отлагаш себе си.

А стръкът трева не отлага,
догде отместят камъка.
И в шупли расте.

И камъкът мълком отстъпва
пред избуялия
неотложен живот.



СТАРА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС

Всяка нова любов е убиец -
без дори да й мигне окото
умъртвява предишните до една.
О, с каква невинна усмивка
нож забива в гърба на единствената,
на последната и на първата!

Съучастници има навред:
закъснял автобус на спирката,
ненадеен дъжд и какво ли не.
Свободата е нейно алиби.

Тази среща е бягство от себе си.
Този празник е помен, на който
инкогнито присъства смъртта.
Щом престане да бъде нова,
я очаква нож иззад ъгъла
от поредната нова любов.

Ала удря късният час.
И разбираш, че любовта
е разбита по стар тертип
на нова, по-нова и тъй нататък...


ПУСТИНИ

Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
- За какви ли градини
сте били родени?


УСКОРЕНИЕ

Бързо, как шеметно бързо...
Още не съм износила роклите,
с които изхвърча младостта ми,
и вече ги сгъвам безкрили.
Още не съм изрекла думите,
които исках да изповядам,
и вече са изгубили тайнственост.
Още не съм предприела
пробния полет към неизвестното,
и вече се запъхтявам по стълбите.
Бързо, как шеметно бързо...

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #226 -: 22 юни 2008, 11:34 »
Любимата ми тема!!!

   
               *      *      *


Какво ти е нужно на този свят,
задъхана душо,
за да дойдеш на себе си
и да бъдеш щастлива?

Едно дърво пред прозореца
със слънчеви пори на сянката,
една разтворена книга,
ромон на едно пиано
и еднa съзерцателна вечер.

Непостижимо.


Блага Димитрова
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #227 -: 22 юни 2008, 11:52 »
... :) незная дали има статистика кой най-често пише тук но тази тема я свързвам с теб ;)


Денонощие
   Блага Димитрова

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,
тя където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

http://store2.data.bg/irinaxristova/Muzic/Bg-muzic/Rosica%20Kirilova/Rosica%20Kirilova%20-%20Denonoshtie.mp3
« Последна редакция: 22 юни 2008, 11:56 от shumkd »

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #228 -: 22 юни 2008, 12:06 »
shumkd,

наистина имам много публикации в тази тема, защото, както казах, любима ми е...! Просто обожавам поезията!  :P

Не бях чувала стихотворението, претворено в песен! Великолепие...! Благодаря, че сподели.  :wav:


                РАЗКАЗВАЙ

       
        Разказвай, за всичко разказвай...

        Аз искам да мина по всяка
        пътечка в леса дълбок,
        където си бродил от малък.
        Да глътна от всеки поток,
        във който си устни потапял.
        Да вдъхна от всеки цвят,
        опивал гърдите ти жадни.
        Да вляза във твоя свят.

        Разказвай... Аз искам да мина
        през всеки твой прежен ден.
        Да бъда със теб и тогава,
        когато си бил без мен.

 
        Блага Димитрова,         
        1957, Ситняково




"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #229 -: 22 юни 2008, 12:09 »
Моля! Беше удоволствие!

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #230 -: 23 юни 2008, 11:33 »
                   *      *      *


Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.


Добромир Тонев
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Paur

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 211
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #231 -: 06 март 2008, 02:16 »
ВЪЛЧЕТО

Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе - в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш - има ли файда?

А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?

Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам - иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда -
аз нося тежък дъх
на свобода...

Миряна


shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #232 -: 23 юни 2008, 14:26 »
                      БИНОКЪЛ

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

             В този град многолюден,
             прострян нашироко,
             но тесен,
             в този град без огради,
             понесен в различни посоки,
             в този град със високи
             антени
             и стръмни балкони-
             мълчаливите здания
             тъй близо стоят помежду си...
             Ала хората рядко,
             тъй рядко се виждат в лицата...

             Ти отново си вдигнал
             своя стар, допотопен бинокъл-
             търсиш близост...
             А виждаш
             пак човек със бинокъл.

             1977 г.
« Последна редакция: 23 юни 2008, 14:30 от Иванова »

Paur

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 211
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #233 -: 23 юни 2008, 14:33 »
ЧАС ПИК

Улици. Хора. Събития.
Подвизи. Глупости. Пакости.
И колко много пребити
при отказ от опит за бягство...

А читавите работят.
Кой луд се самоизгаря?
Хора. Години. Животът
отива към мемоари...

Аз също доста безчинствах.
И пуках при проба за якост.
Земя,
бъди мой единствен
успешен опит за бягство.

Миряна

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #234 -: 23 юни 2008, 14:41 »
           
             ...Ти отново си вдигнал
             своя стар, допотопен бинокъл -
             търсиш близост...
             А виждаш
             пак човек със бинокъл.

             Георги Константинов


...относно близостта:

                    *          *         *

Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.


Добромир Тонев
« Последна редакция: 23 юни 2008, 14:42 от Белоснежка »
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #235 -: 24 юни 2008, 10:45 »


Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години
отварям аз и бавно ги чета.

И своите. В учудване голямо
ме грабва чувството, че в тоя час
над свойто остро юношеско рамо
стоя, прозрял, с усмивка тъжна аз.

Как млада си била и колко зряла.
Как млад съм бил и аз. И как незрял!
Тогаз във всичко ти си ме разбрала,
а аз във нищо теб не съм разбрал.

И вече ми е безпределно ясно
коя била си ти, аз кой съм бил,
и кой тогава чувството прекрасно
с невинност юношеска е убил.

Като въздишка вън се стапя сводът.
Нощта е стара и часът е стар.
Сега съм вече умен, но животът
се пише във единствен екземпляр.

Андрей Германов
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #236 -: 24 юни 2008, 10:50 »
 

За тебе стихове така и не написах...
Не исках!
И не можех да затворя любовта във няколко куплета.
Аз мойте стихове за тебе
пишех с устни върху твойте устни,
разказвах ти ги със очите си,
не смеех думичка от тях на глас да кажа...
Страхувах се, че думите са слаби.
Мълчах...
И пишех стихове в косите ти,
а вятърът ги разпиляваше по тротоарите,
разлепваше ги по витрините,
за да ги прочетеме двамата.
Стихове без думи...

А за това, написано на лист,
те моля да ме извиниш.

 Николай Сисоев


И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

petinka67

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 238
  • ОБИЧАЙТЕ СЕ!!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #237 -: 25 юни 2008, 11:33 »
         Очи
Най-гладни са очите!
Първо с тех човек захапва,
с поглед пожелава.
От погледа започва всеки грях-
очите ни са хидра многоглава.

Опитваш алчно този свят с очи,
преди да го докоснеш с тръпни длани.
Окото е всеядно. Там личи
заявката на милион желания.

Дори в беззъба старост, в сетен час,
когато всички чувства са задочни,
когато става смешна всяка страст,
очите светят - алчни и порочни.

Поглъщаме света край нас с очи-
гледецът чуждо право не зачита.
И казвам аз: макар да не личи,
най-острите ни зъби са в очите!

Валентин Чернев - Силистра
.

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #238 -: 27 юни 2008, 15:25 »
ТЯ Веселин Веселинов

Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.

Тя е вечното лято и рая,
мой приятел и моя съдба,
нямам нужда от друго до края,
щом си имам във къщи дъга.

Тя запали и мене с искрата,
нека огънят див ме гори,
аз отдавна продадох душата,
две сърца във едно да тупти.

Тя е малка сълза във окото,
топъл полъх след тежкия ден,
само в нея намерих доброто,
тя е точно човекът за мен!

Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 145
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #239 -: 27 юни 2008, 21:13 »
О, и още: Дамян Дамянов



Когато радиото свири


Когато радиото свири

и стане светло у дома,

във мъничката ни квартира

се сбира цялата земя.

Животът ми трагично-весел

се връща пак при мен, събран

в една меланхолична песен

и в тембъра на Ив Монтан.

И всичко, дето съм очаквал,

но никога не е дошло,

със тази песен ме разплаква.

Помръква моето чело,

разтърсвам рамена, захлипвам...

А ти си млада. Ив Монтан

в кръвта ти полудяла кипва

не като скръб, а като танц.

И този танц край мен извива

несдържаната ти печал.

И този танц ми се надсмива

и казва, че съм оглупял!

Без сълзи този танц разплаква

уж веселото ти чело

със всичко, дето си очаквала,

но никога не е дошло.

Танцува ти се - ти си млада,

и аз разбирам твоя вик:

ти чрез фалшива радост страдаш

край стария меланхолик.

И Ив Монтан е само повод

за мойта скръб, за твоя танц.

За взаимните ни окови

не е виновен Ив Монтан!

И танцът, и плачът ни дразнят.

И този хубав следобяд,

започнат от домашен празник,

превръща се в домашен ад.

И в мъничката ни квартира

се сбира цялата земя,

когато радиото свири

и уж е светло у дома.

Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

 

: ??:??