ТАКА СЕ РАДВАМ,

Автор Тема: ТАКА СЕ РАДВАМ,  (Прочетена 252931 пъти)

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #210 -: 25 февруари 2008, 09:14 »
                    *    *    *


Ти си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
цялата,
и се виждам невиждана:
от очите ти – посребрена,
от устните – позлатена,
от ръцете ти – като царица накичена,
омагьосана.
Обичана.
Аз съм ехото, скрито в гората.
Ти си в мен, уловен и повторен стократно:
въздъхнеш,
засмееш се тихо,
продумаш –
а аз те подхващам звънливо и шумно,
затрептявам със теб като сребърен ручей
и вече съм песен,
твое съзвучие.


Станка Пенчева
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Black_rose777

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #211 -: 26 февруари 2008, 17:37 »
Начин на любов - 1
 
Не искам да си рамото,
върху което
притихнала да хлипам в здрача,
не искам да си утрото
на моята вазглавница.
И пъстрият букет цветя вав вазата,
и скапият парфюм на нощото ми шкавче,
и розовата картичка за празника
не искам да си!
на мен ми стига будният прозорец,
зад който,зная,
някаде те има -
и всяка глътка въздух,
всеки жест
и дума
добиват смисал,
плът
и име.

         Руслина Александрова

Има и още но после за сега само първата част ...

И какво от това че сме живи щом не знаем как да бъдем щасливи...

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #212 -: 27 февруари 2008, 11:07 »
                  АКО...


Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив,
ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
ако изчакваш, без да се спотайваш,
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;

ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
ако посрещаш Краха - зъл предател,
еднакво със Триумфа - стар циник;
ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
загубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени, да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!",

ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях,
ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх;
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж -
светът е твой! Молбата ми е чута! -
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!
 

Джоузеф Ръдиард Киплинг
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Black_rose777

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #213 -: 27 февруари 2008, 19:22 »
Начин на любов-2

От дълбокото идва тази вода,
от недрата на земната грът -
идва грохотна,
мътна и дива -
тежки камани влачи,
дърветата вековни превива,
бетонни прегради по пътя си мачка...

И любовта ми
на тази вода прилича -
не се научих
кротко
да те обичам!
И какво от това че сме живи щом не знаем как да бъдем щасливи...

Етчи

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 98
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #214 -: 27 февруари 2008, 21:58 »
Ще продължа в същия тон с още малко поезия от Камелия Кондова.


Рождество

Сняг заваля в Онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата - да черпи по едно.
По три изпиха. Гледаха го лошо:
баща на син с небесно потекло?!

И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра вместо с букет - със брадва.
Замахна, но се свлече във калта.

Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
дано синът ми ходи по водата!

Дано и той не гази в тази кал!
Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #215 -: 28 февруари 2008, 09:42 »
Невероятно силна поезия!
Етчи,
благодаря, че сподели с нас това стихотворение!
* * *
Ето и стихотворение от Станка Пенчева...
В един въпрос трепти като пламъче надеждата за обич...

        *    *    *

Една бяла свещ -
свещ, наречена Надежда!
Ти щедро я сложи
в моето сърце,
като в свещник...
Бавно се стичат
белите восъчни капки...
догаря свещта...
колко бързо...
но все още се крепи
болното пламъче...
Ще ме оставиш ли
на тъмно?...
 

Станка Пенчева
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #216 -: 29 февруари 2008, 10:27 »
                 *    *    *

Защо приличаш на снега е ясно.
Завее ли южнякът с топъл дъх,
изкачва се на по-високо място -
ако умре - поне да е на връх!

Защо обичаш този сняг е ясно,
записано е даже в летопис.
Отива той на по-високо място,
за да остане, като тебе, чист.


Евтим Евтимов
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Бисерче

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #217 -: 01 март 2008, 17:14 »
Заключен миг


Със стиснати клепачи си отива,
изтлява мълком малкият ни свят.
Бе приказка,
          родена в раковина.
Вълната плисна.
          Иска я назад.
В играта се заплеснахме по детски,
със дъхове й давахме сърце,
но кой изтънко клупа й наметна
и ирисите сини кой отне?
Душите ни –
          на вятъра свещици.
Ще устоят ли крехките души?
Последствията никой не предвиди -
това “сега” след миг ще отлети.
Подплашен птичи вик,
          пред буря съсък,
през себе си изтичаме –
          вода,
изпиваш мен,
          изпивам теб.
                    На глътки.
А после –
          стогодишна самота.
Заключен в лабиринта на чертога,
о, аз ще си открадна този миг,
ще влизам в разпра с дявола и с Бога
че теркът им за земните крив.
Безгрешните по мен ще хвърлят камък,
от хорска злост на клада ще горя,
а аз стоя на края и те чакам,
и пускам с книжни лодчици писма.


Лили Качова

pagane_1

  • Новак
  • *
  • Публикации: 9
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #218 -: 03 март 2008, 10:01 »
Зная  това  стихотворение  от  баща  си  и  мисля, че  днес  е  подходящ  ден  да  го  споделя  с  вас:
 

  Принос  към  Европейската  история
                                             Ивайло  Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах...
А с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.

Когато, обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет- за грош.

Когато тя строеше катедрали
и замъци, във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави...
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ!!!
« Отговор #219 -: 03 май 2008, 16:00 »
          *      *      *


Какво си – вик или беда,
страдание или награда,
една измолена звезда
или сълза, която пада?

Какво си – вечер или ден,
разтуха или тайна слава?
Когато падам уморен,
щастлива – ти се възвишаваш...

Най-пролетният гръм ечи,
надвисват облаци смълчани...
И светват в нашите очи
светкавици-кардиограми.

Решени да ги съхраним,
притваряме със теб клепачи.
И за да се осъществим,
ридаем тихо, но не плачем.


Павел Матев
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

kireto1982

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 30
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #220 -: 03 май 2008, 17:23 »


Юноша


Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.


Христо Смирненски
« Последна редакция: 03 май 2008, 21:23 от kireto1982 »

kireto1982

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 30
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #221 -: 04 май 2008, 19:34 »
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.


Пейо Яворов

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Днес бях в Батак и за пореден път се докоснах до историята...
В Батак дори и камъните не мълчат, а с писък разказват за миналото! 
На 17-ти май 1876 г. настъпва ужасът за батачани...

На 16-ти май 1967 г. поетът Евтим Евтимов написва стихотворението "Балада за България", посветено на героизма на  български дух...!


БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ


Един разлистен орех ти не си ли
пред черквата на стария Батак?
Загребал от пръстта ти свята сили
и на легенда станал знак.
Когато отоманец ни посичал,
в шепата на лявата ръка
държало орехче едно момиче
и с него то загинало така.
Тя не могла на своя момък
туй орехче да подари поне,
защото идвал над Батак погрома,
започвало Баташкото клане.
Момичето зарили тайно в гроба
и с камъни затрупали го те,
до орехчето да не стига обич,
да не расте.
Но то пробивало тревата скрито,
изправяло полека стъбълце,
та никога, пред тази пръст зарито,
да не умре моминското сърце.
Растяло, както расне в канарите
над сиви пепелища буен дъб.
Растяло, както раснат упорито
априлските треви след дълга скръб.
Растяло, както ястребът нагоре
излита сам над кървави следи.
То бързало да стане просто орех
и орехчета нови да дари.
Бащите го нарекли с имената
на своите убити синове.
Вдовиците дочули под листата
познати мъжки гласове.
Сираците под клоните му стари
открили бащините ласки пак.
Накрая заприличал на България,
възкръснала от гроба на Батак!

 
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

mariniki

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 35
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #223 -: 31 май 2008, 21:19 »
 Както си ровех в сайта намерих прекрасни неща...
искам да ги споделя с вас...да ви припомня...мисля, че ще ви е интересно...а някой може би ще ги види за пръв път...заслужава си...а има и още...


МАГИЯ
от Пламен Парнарев


ТАЗИ НОЩ, СЯКАШ ПРЕСИПНАЛА

ОТ ГЛАСОВЕТЕ НА ВРАНИ

И КОСОВЕ,

МЛАДИТЕ КАТУНАРКИ

ДЪЛГО КЪПАХА,

МИХА

          ЛУНАТА...



ТАЗИ НОЩ СТРУМА НЕ ДИША,

СЯКАШ

СТИХНАЛА В ДЛАНИТЕ.

                             СИТА.

С МЪЖКИТЕ ДУМИ - ЗА ОБИЧ.

С ЖЕНСКИЯ ШЕПОТ - ЗА ПРОШКА.



ЧЕРНИТЕ КАТУНАРКИ

С УСТНИ ПРИСПИВАТ ЖАРАВАТА -

ЖИВА МАГИЯ ДА СТИГНЕ

И ДА ОТМИНЕ

               НАТАТЪК...



ДИВНИТЕ КАТУНАРКИ

С ТЕЛАТА СИ, КАТО ТРЪСТИКИ,

ДЪЛГО КЪПАХА, МИХА

                           ЛУНАТА.

... И РЕКАТА ОСЪМНА В ЗЛАТО.

           -----------------------------                     
 

          СИНЬО
           
          от Мая Попова

Отде ли вятърът довя те
в спокойствието на мойта тишина?
Дали това попътен вятър е,
или е буревестник във нощта?
Дали като прашец уханен
ще спреш на устните ми за почивка,
да чувстваш моето дихание,
да черпиш сили от усмивката ми?
Дали пък като пясъка немирен
ще пъплиш нейде из косите ми -
за да те търся, с времето безсилна
да те прогоня надалеч от мислите ми?
Каквото и да си - признавам си -
не мога да заспивам без очите ти
да ми напомнят, че откраднал си
и сините ми дни на пристана,
и разговора таен с буревестника,
и галещите ласки на вълните...
Те всичките от теб донесли са
в мен синьото...
цветът на дните ми.

          ----------------------

   Я сипи ми една...

   от Веска Алексиева


Я сипи ми една...
Че до болка е празна
душата ми.
Искам да я отхапя...
Болката.
После да я изплюя.
Да спре да горчи,
че ми скапа живота.
Нямат блясък очите ми.
И косите от студ побелели
се свличат по раменете
като крила на птица -
уморени.
Ще пия. Няма да плача.
Бавно капе сърцето ми.
На глътки сипи да изпия
ехото...
Да спре да кънти душата ми.
Сипи, сипи!
Искам да се напия.
Да покрещя.
После да онемея.
Само днес. Утре ще изтрезнея.


   Аз лично останах поразена и възхитена...а вие...

shumkd

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 150
Re: ТАКА СЕ РАДВАМ,
« Отговор #224 -: 22 юни 2008, 11:13 »
ЕХО
    Блага Димитрова
 
Тъмнея ли ти? - го попитах
и се отдръпнах от прозореца.
Той нещо пишеше наведен.
И без да вдигне поглед, каза
с неотразимата ирония:
"Ти можеш само да ми светиш!"

Отиде си денят, повлякъл
години ден по ден след себе си,
различни до неразличимост.
Понякога заставам мълком
с вторачен поглед през прозореца
и образ замъглен се мярва.

Той нейде пише сам, наведен.
Тъмнея ли ти? - питам - в спомена?
И хладен полъх ме пронизва.
Долавям ехо издалече
с една космическа ирония:
"Ти можеш само да ми светиш!"

 

: ??:??