детство мое...

Автор Тема: детство мое...  (Прочетена 7201 пъти)

shadowzzz

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 36
детство мое...
« -: 13 август 2007, 18:53 »
ах,как понякога ми се приисква да се върна назад,когато бях малко хлапе,да тичам,да играя,да нямам проблеми и тревоги!
детство мое...
ах,защо не може да се върне? :binky: :sad2: :sad1:

Джилиън

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
Re: детство мое...
« Отговор #1 -: 16 октомври 2007, 00:04 »
ами защо просто не съхраним детето в себе си?аз именно това правя и така живея по-приятно. :?

posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: детство мое...
« Отговор #2 -: 16 октомври 2007, 12:46 »
Имах прекрасно детство,но въпреки това не искам да се връщам там. :) Сега е още по хубаво!
„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


zai4e

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: детство мое...
« Отговор #3 -: 11 януари 2008, 22:46 »
Колкото и да е хубаво детството за съжаление не е вечно.Аз например като искам да си го върна се държа дори и за малко като едно безгрижно хлапе и ми е много приятно...след това се чувствам много хубаво  :)
Гледай на живота като на игра,в която рано или късно ще спечелиш всичко,което искаш!

*Dark_Girl*

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
Re: детство мое...
« Отговор #4 -: 23 февруари 2008, 13:25 »
Детството ми не е било хич приятно... Не обичам да говоря за това, но преди време го изразих в един стих...

В този късен час
плаче един детски глас.
С очи насълзени
и с ръце посинени,
от нечей хвърлен бой
страда детската душа.

За една прегръдка,
тъй човешка мечтае
човешкото сърце...

В светлата зора
един цветен стрък
зарадва невиното личице.
Но усмивката красива
тъй бързо си отива


Иначе  детството е един от най- безгрижните и приятните периоди на човека.Детската душа е тъй чиста и мила, мисля че нараняването й би било най-жестоката рана за човека..

нилрем

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: детство мое...
« Отговор #5 -: 26 февруари 2008, 15:15 »
Детството е най-прекрасният  период от човешкия живот.Ако можех, незабавно бих се върнла в тези години ....ако можех :cry:

Darena

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
Re: детство мое...
« Отговор #6 -: 28 февруари 2008, 07:55 »
Детството е много важна част от основния път, по който ще вървим по нататък. Интересно е да си спомним каква е била първата ни детска мечта. Тя е била най-чистият ни порив и вероятно онова, което е било закодирано в нас, отнякъде още преди да се родим. Аз например исках да бъда в Космоса и оттам да мога да наблюдавам как нашата планета се върти. Представях си нещо невероятно красиво. Е, днес не станах космонавт!! Но пък се занимавам с такива неща, които наистина ми дават възможност да проникна в дълбоките пластове на космическия замисъл. Въпреки това имам усещането, че моята детска мечта се е осъществила, защото чувствам живота си смислен.
А детето в нас-то е живо, то по детски може да се удивлява на света, да играе, по един спонтанен и искрен начин да бъде себе си. Обаче не мисля, че то е онова инфантилно дете от нашето раждане/а не би трябвало да е/. Често, когато в по-зряла възраст достигнем до детето в себе си, то е вече едно помъдряло, духовно дете. Но е  дете, заради чистотата и неподправеността в себе си.
Поздрави!

Партилан

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 51
Re: детство мое...
« Отговор #7 -: 26 март 2008, 01:08 »
ах,как понякога ми се приисква да се върна назад,когато бях малко хлапе,да тичам,да играя,да нямам проблеми и тревоги!
детство мое...
ах,защо не може да се върне? :binky: :sad2: :sad1:


Цитат
Загадката На Питър Пан

Защо така се получава -
уж всички вярваме в това,
че е красиво и прекрасно,
а често виждаме Света
във крайностите на контраста,
или във скучна сивота,
наместо да творим нюанси?

"Защо ли? Еее, ще разбереш,
че тъй се случва, щом пораснеш."
И тъй, порастваш... Щеш-не щеш.

Уж всички някога порастват,
но все така се получава,
че пак превръщаш се в дете
понякога, макар и рядко,
и в приключения тогава
си пак готов да се завреш,
Светът отново е загадка.

Така се случва... Ако щеш,
да дръзнеш да не се съмняваш
в това, което "занапред",
"Сега и Тук" да го направиш
и да се пробваш "на късмет",
забравил взимане и даване,
от любопитство пак обзет.

Sandra_54

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 33
Re: детство мое...
« Отговор #8 -: 27 март 2008, 19:17 »
Имах най-прекрасното детство, за което едно дете може да мечтае. С много игри, много приятели... Може би, защото не съм израстнала сред блокове и детски площадки, а в къща с двор. Не знам. Но за мен детството още не е свършило, защото смятам, че то е състояние на духа, а не на тялото. А най-важното нещо, което запазва "детето" и във възрастния човек, това са мечтите. Когато изчезнат те, тогава си отива и детството. Така че...мечтайте! :)
Sandra_54

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 587
Re: детство мое...
« Отговор #9 -: 08 ноември 2008, 19:00 »
Ех, детството…
…колелата „Школник” и „Балкан”-че, лагерниците „направи си сам”, топчетата с всичките им абета, сирийчета и гуди, месинговите тръби от трамвайното  депо и фунийките, които изстрелвахме с тях, играта на стражари и апаши по дворове, градини и близките гробища, жмичката в късните летни часове, набезите по кварталните череши и черници, безбройните часове след гумената футболна топка или под баскетболния кош на детската площадка, федербалът до среднощ под мъждивата улична лампа, прашките от гумени ластици, чаталите с метални скоби, ловът на гугутки и врабчета, от които така и нищо не залавяхме, хвърчащите във въздуха ракети от консервни кутии пълни с карбид, саморъчно направената на двора джага върху циментовата маса, тенисът на маса пак върху същата маса, книгите на Карл Май и Жул Верн в горещите летни следобеди… А зимата… Боже, колко сняг имаше през зимата! Нямаше автомобили, лискахме няколко кофи вода на асфалта, а след няколко часа играехме хокей до забрава. Кънките бяха някакви метални пластини, които нахлузвахме върху обувките… Камарите сняг по тротоарите се превръщаха в крепости и битките със снежни топки продължаваха до среднощ… Нямаше компютри, нямаше електронни игри, телевизията пък беше една…
Но защо ли не бих сменил своето детство с това на днешните деца за нищо на света?!...
 :D
Един IP адрес - един глас за произведение!

Paur

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 211
Re: детство мое...
« Отговор #10 -: 09 ноември 2008, 13:59 »
http://vbox7.com/play:49b3f6ae

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=752875
http://www.imdb.com/name/nm0457272/

пумбалаура

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: детство мое...
« Отговор #11 -: 07 март 2009, 09:59 »
Най-хубавото място! :)

JustSissona

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
Re: детство мое...
« Отговор #12 -: 11 януари 2010, 19:51 »
Човек остарява, защото започва да крие първичните си емоциите.

Всички ние сме деца.Стига да го изберем. :)
"When you say you love someone, you say it from the bottom of your heart!If another person told you to love someone, then.."-Loveless

sorris0

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
Re: детство мое...
« Отговор #13 -: 17 януари 2010, 01:51 »
Толкова много ми липсва детството, че понякога когато се сетя за някой хубав момент, започвам да плача. Тъжно ми е, защото знам, че онези години никога няма да се върнат, а пък тогава изобщо не съм осъзнавала, че това са най-красивите години в живота ми.
А преди малко се сетих за една любима моя детстка песничка (която незнайно защо я няма никъде в интернет) и ми стана пак мъчно...  :(

wild^eyes

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 61
Re: детство мое...
« Отговор #14 -: 22 юни 2010, 03:56 »
Честно казано съм имала не много леко детство,което пък ми се отразява повече сега.Тогава бяха моменти състояния,които забравях бързо,но всъщност организма ми не забравя и съответно сега съм със много слаби и изнежени нерви.Общо взето не е много препоръчително да се ядосвам за нещо,а го правя както всеки човек,просто се старая да не стигам онова състояние,в което гласът ми прекъсва,цялата треперя и т.н.Тази страна на детсвото ми,обаче ме е научила на много неща и най-вече ме е направила добър психолог.
Днес,като изкючим нервните своеволия на организма ми и някой друг спомен,тази тъмна част от детсвото ми е почти заличена.Всъщност първото нещо, за което се сетих като прочетах заглавието беше Резово и съответно очите ми се напълниха със зълзи...Сетих се за игрите в Долно Езерово,за обелените колена,за приятелите,които вече е трудно да ги нарека така(повечето не съм ги виждала от години).Но да се върнем на Резово-най-милите ми спомени.Немога да ви опиша връзката ми със това село...,донякъде съм я показала във две стихотворения.Пожелавам на всяко дете да има такива спомени.Понякога в сънищата си се връщам там или в Синеморец и като се събудя чувството е странно,хем ми става мъчно,хем се чувствам някакси заредена.изпълнена със спокойствие и хармония и сякаш усещам света около мен как диша...нз немога да го опиша :) ама е много красиво.
Иначе аз все още си мисля че съм дете и има черти от характера ми,които са типично детски,но несмятам да ги променям или т.н.Хубаво е да запазим детското в себе,а и много пъти децата се оказват по-мъдри от родителите си,не мислите ли ? :)
Музиката не е просто изкуство,а е начин на живот,усещане,обективна енергия на субективни светове.

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.