Продължи с последното от мен...

[различен]

Предлагам на всички стихоплетци една ,надявам се приятна игра.Правилата са прости-всеки следващ стих започва с последната строфа на предишния.
Пример:

Започваме една игра,
забавна,може и горчива,
а някои частица от съдба,
ще ни подскажат в рима.

Продължение:

Ще ни подскажат в рима
как пролетта посрещаме с надежда,
дори след най-сурова зима,
със топлина сърцата ни поглеждат.

[shax]

Със топлина сърцата ни поглеждат
към пътя вече извървян
където погледи се свеждат
към миг, отдавна изживян.

[sandra_19_84]

Към миг отдавна изживян
душата ми и днес се връща,
сред хората сама се чувства
и теб във всички други търси

[различен]

И теб във всички други търси,
и скита се в студа навън,
с надеждата,денят щом свърши,
поне да бъде в твоя сън...

[posh`]

Поне да бъде в твоя сън
душата пламенно бленува.
И въпреки студа навън
в мен страстно пламъче танцува...

[различен]

В мен страстно пламъче танцува...
внимавай да не изгориш...
разумът с души пирува...
по мислите ми пристъпи и виж...

[posh`]

По мислите ми пристъпи и виж
как с чувствата ми си играят...
С разума си правят шах и мат,
на червени светофари с теб минават...

[различен]

На червени светофари с теб минават...
желания да бъдем вятър безадресен...
забраните дали остават...
когато се превърнем в песен...

[posh`]

Когато се превърнем в песен,
душите свободни танцуват с нотите...
Прегръщам баладичния нежен тон
и разчупвам границите-видимите и невидимите...

[posh`]

няма да пиша повече по темата.

[различен]

Прецеждай информацията през филтър,
тук майче стана доста сериозно,
в духовното да има скиптър...
звучи ми малко...постно...

Не е ли по-добре да поощряваме
всеки опит за летене,
и тях дори да приобщаваме...
в поезията може ли да има стреме...

[hixxtam]

В поезията може ли да има стреме?
То стремето е с шпори и седло.
Обяздени мечти - това е чисто бреме,
макар и в поетичното русло.
И ако каже някой - Оседлах Пегас,
крилете му, пристегнах със юзда...
Далеко е от пътя към Парнас,
обяздил свойта болна суета.

[различен]

Обяздил свойта болна суета...
препуска сам...наперен...
след него не остава и следа...
отвън-красив,отвътре...дребен...

[Елишка]

Отвън-красив,отвътре...дребен...
възход,падение...след теб.
Накрая чакаш непотребен...
на опашката за вечния билет.

[различен]

На опашката за вечния билет,
редят се даже ,,вечни,,
надяват се да има ,,след,,
а толкова са грешни...