Продължи с последното от мен...

[Довереница]

"Ний кои сме да я пъдим,
щом света владее."
Поизтърканата мъдрост
-Слушай! Ще живееш!
С актуалното послание
слави ненамесата.
И превръща в овче стадо
всички буревестници.

[sauronboab]

Ала бурята известна е
и вестенето ѝ не подхожда.
Не зачита не-намесата
и с гръмовен глас дохожда.
А на нас, ни що приляга?
Даже с мощен глас да вием,
и да светим с гневни погледи,
тъй ли ще да я надвием?

[Довереница]

"и да светим с гневни погледи,
тъй ли ще да я надвием?"

Всеки поглед е с възможност
в себе си да крие.
Или празна еуфория
или пък магия.
От очите до делата
има разстояния
Но на музата с крилата
ще ги покоряваме.

[sauronboab]

Как покорни да ни бъдат разстояния?
Щом ги има, ги желаем покорени,
ала стигнем ли желано отстояние,
те оказват се отзад непроменени.

[Довереница]

"ала стигнем ли желано отстояние,
те оказват се отзад непроменени."
Не стига времето да сбъднеш пожелание,
а пожеланото все  идва ненавреме.
Но се стараем, ежедневно, всячески
подир мечтите като кончета в галоп
препускаме мечтаейки за щастие
по калдъръма на проклетия живот.

[линасветлана]

По калдъръма на проклетия живот
разплискват облаците своята вода,
а тя попива в каменния свят
и вкоренява в пясъка следа.

[sauronboab]

Но пясъкът, търпи не-дълго корени,
че бързо го изменят ветровете.
След тях, морето трие спомени,
накрая всичко изравнява се довеки.

[линасветлана]

Накрая всичко изравнява се довеки,
в това приучен е да вярва всеки,
но въпреки това битува мисълта,
че в спомена остават думи и дела.

[Довереница]

Че в спомена остават думи и дела.
(Там по делата ни ще ни познаят)
А думите- римувани крила
дано да са достатъчни за Рая.
Или за Ада. (Всекиму- каквото.)
И всеки своята надежда тайно храни,
че без надежда губи се доброто
под белезите на житейски рани.

[линасветлана]

Под белезите на житейски рани,
подобно рицар, тежките доспехи нося.
А конят хукна другаде да храни
душиците на справедливите въпроси.
Не съм им враг, но и любим не съм-
превръщам се полекичка в гнездо,
в очакване да се излюпи светъл сън
сред клоните на лятното стебло...

[Довереница]

Сред клоните на лятното стебло
въпросите очакват своя час.
Било ли е, каквото е било?
Какво ни чака в бъдещето нас,
най-грешните от цялата планета?
Съдбата със синджира ни придръпва
и свършват всички видими пътеки
със тишина, вина и недовършеност.