Продължи с последното от мен...

[Елишка]

A толкова са грешни...
от бездушие тежи им минало
и закъснели вопли-безутешни,
дълбаят във сърце изстинало...

[vili_tr]

Дълбаят във сърце изтинало
една голяма рана
и незабравят своито минало
и болката така голяма.

[Елишка]

И болката така голяма,
все пита още ли съм жива,
а аз съм тук,но и ме няма,
до изнемога чаках те-красива.

[vili_tr]

До изнемога чаках те красива,
а ти така и не дойде,
оставиме сама да плача,
а със теб отнесе моето сърце.

[Com_ocio]

а със теб отнесе моето сърце
и как сега такова да открия
опитах свинско, козе, на теле...

светът превърнах във сергия

[различен]

Светът превърнах във сергия,
купувах всичко,даже и души,
а подари ми го бездомник...във кутия,
истинско е ...щом боли...

[Com_ocio]

и слагаме тромпет вместо калинки...
но нещо сбърка клетия тромпет
Просто тук започва като снимка
с последни думи в предния куплет.

[различен]

С последни думи в предния куплет,
стреляме по чуждата мишена,
понякога,при нас се връщат,с рикошет,
време е за равносметка...

[различен]

Пък утре ще реша кога
да смятам минус-плюс,
може ли една съдба,
да сготвим по свой вкус...

[различен]

Не позволява ни това,
и става доста интересно,
нали от болка и тъга,
се раждат най-красиви песни...

[vili_tr]

Се раждат най-красиви песни
събрали обичта и любовта,
но за пеене не са лесни,
защото понякога носят тъга...

[различен]

И на фалшива слава лежат,
и светят някак си неоново...
живеят във изкуствен свят...
нетърсещи...бездомово...

[Марчето]

И... остава сетне с наранено Его...
от истините казани в лицето,
от откази насочени към него,
към предложението вечно неприето
за дръзка страстна авантюра...

ПП: Ако не се връзва, не го зачитайте, просто реших да се пробвам

[Com_ocio]

За дръзка, страстна авантюра
мечтаем от деца и ученици,
но сложната житейска конюнктура
сложи на сърцата белезници.

[различен]

Сложи на сърцата белезници,
къде се крие тяхното ключе...
от нас единствено зависи,
ще полетим ли със мечтите на дете...