Продължи с последното от мен...

[ivtorinka]

Ще полетим ли със мечтите на дете?
Ще бъдем ли две малки птички,
прелитащи в просторното небе
и носещи любов на всички?!

[различен]

И носещи любов на всички,
подобно слънчеви лъчи,
отваряйте в сърцето си вратичка...
дори по малко да боли...

[Елишка]

Kопнежа вечен на сърцата
е пулс на сбъднати мечти
и песен,свиреща в душата,
създадена от търсещи очи.

[Сентполия]

Създадена от търсещи очи,
песента е преход от докосване,
в мехурчета затворени лъчи,
най-виталното откъсване.

[различен]

Най-виталното откъсване...
стоим там между двата свята,
потърсили в духовното възкръсване,
спасение от сатаната...

[Марчето]

Живее в мен - във тях, и вас!
Попива щастие, омраза, сласт
и само безразличие сред нас,
попаднали във неговата власт...

[различен]

Попаднали във неговата власт,
захапваме поредната си жертва
и служим си най-вече с ,,Аз,,
,,Ние,, го затворихме във епруветка...

[^l^]

А дяволът...на Богу неудобен...
заканва се-вси земни да пороби:
"Човекът слаб е и недостоен...
повторил твоя образ и подобие..."[/color]

[тюркоаз]

"Повторил твоя образ и подобие"-
но за коричка хлебец - НЕ,
не трябва да има и съмнение,
за по-ВЕЛИКО нещо сътворен е!

[^l^]

За по-ВЕЛИКО нещо сътворен е-
погледът й,буден и в проспано време!
Да шари из невиждани пространства
-не да запълва дупката в тавана![/color]

[тюркоаз]

 не да запълва дупката в тавана,

и да не гледа само - като икона

и да чака само, само  - поклони,

и празни, празни химери да гони!

[различен]

И празни,празни химери да гони,
с пълни,пълни шепи да граби,
дали умът ни ще си спомни,
душата със какво се храни...

[тюркоаз]

Душата със какво се храни!?
С ези-тура, животът ни мами!
Дали стопихме се като мъглата
или утихнахме като тревата!?

[venus]

Или утихнахме като тревата -
която хленчи под краката...
какво, защо... Кога и Как
ще можем да сме Хора пак?!

[тюркоаз]

Когато отречеме тази...дрога...
И на Морфей - присъда строга!
...А исках само глас на чудна птица
и пламък - собствена искрица...