Продължи с последното от мен...

[Смешко]

но в сърцето си ми ти
дори безлика грешница
с кръвта си аз платих
за кръста и за  свещите

[beti]

За виното,
за болката,
за нощите безсъни
платих си лихвите
с носталгия бездънна,
а пламъкът от свещите
засипа гърлото
на парещата семенност,
раздрала тъмното...
платих си
залезната горест
и тъгата,
а там,
сред воплите
заглъхва тишината.

[Nella_gold]

Виновно ли е виното, че
мога още да обичам?!
И чашите, преливащи,
 и твоята, и моята
...до дъно да изпия?
Горчиво е! И чашите ни,
уморени от протяжните
във времето наздравици.
Като пиявици се впримчват
в моето съзнание.
А колко уморена съм!
Животът ми затичва се
от стръмното - надолу.
И аз - снишавам се.
С тревите вече се равнявам...

 

[beti]

защото тихата осанка на душите ни
преплетено се взира в небесата
и търсещо се влива в неизменното
послание, заченало стената,
която безвъзвратно съградихме
от жалките останки от сълзи
завинаги погубихме мечтите си...
сега се смеем, ала ни боли

[Смешко]

сега се смеем ала ни боли
нима е сладко да раняваш
да плувнеш в нечии очи
и като белег  да останеш

[тюркоаз]

И като белег да останеш-
от смелост, не изгнание,
като учудена гримаса,
като отвлечена от Ада...

[Смешко]

като отвлечена от Ада
тъгуваш пак за там
обрече ме да страдам
и по ангелски да бъда сам

[beti]

но Ада е в самите нас -
обречени сме
още по рождение
защото плащаме
за онзи грях,
затрил душите ни в забвение
и пак прелива суетата
не можем
болката да си простим
за сетен път
проклинаме съдбата
загърбили мечтите си
към теб вървим...

[меланхолик]

А всичко е Обречено
в Реалността ни крива -
емоцията Поредна
предишната отмива...

[beti]

... отмива снеговете
затрупали смеха ни
разбиват се в скалите
вълните на плътта ни,
разлюбени желания
размива тишината
и празна е постелята
и плаши тъмнината...

[Смешко]

плаши тъмнината
когато търсиш я със  друго име
 и  любовта наричаш наивно - светлина
но светът е мрак и способността  да виждаш
с всички твои  сетива   

[тюркоаз]

И плаши тъмнината...
Със сълзи чашата доливам...
Защо си ми владетел?
Да мислиш, че си повелял
на събитията... повелявали...

[Dve]

Ще превърна в самодива
онази, романтичната, измъчена луна
и нека броди и осмива
глупостта, що слага край на любовта

[marielavip]

Глупостта, що слага край на любовта,
живее всъщност в тебе и във мене
и тя е стара- колкото света-
причината за всичките проблеми!

[beti]

Които можем да захвърлим
под завивките
на старото ни одеяло,
приятелски да си побъбрим
за времето навън,
ограбено и онемяло...

от толкова изгубени
мечти...

това съм аз,
а кой си ти...