Продължи с последното от мен...

[различен]

Че него желая,а при тебе се връщам,
печелиш в играта ,,ОскАр,,
шанса ли отново ще прегръщам...
дали пък всичко е хазарт...

[Black_rose777]

Дали пък всичко е хазарт
или просто сънят ми е кратък
понеже се уча да те обичам,
на проиграна карта приличам.

[venus]

Аз след тебе всеки ден...
се будя нова и по-близка
до себе си, до Истината в мен,
която днес прилича на огризка...

[Милора]

Която днес прилича на огризка,
бе вчера истинска и искана.
Сега в съцето й се плиска
самотната любов подтискана.

[Милора]

Даряваше, ти, миг след миг
на злочестите надеждата,
но животът - зъл старик,
инак си навива преждата...

пс: незнам дали така може,като променям смисъла, но...

[Anita765]

Инак си навива преждата
паежина после да плете.
Мисли да убие тъй надеждата,
поривът в душата ми да спре.

[Black_rose777]

Аз пак при тебе ще се върна
и в прегрътките ти ще потъна
в очите твои ще се вгледам
и в моят свят ще се огледам...

[Милора]

И в моя свят ще се огледам
едва когато го напуснеш.
Едничка цел сега преследвам-
във своя ти да ме допуснеш.

[различен]

Във своя ти да ме допуснеш,
че моят е едно мазе,
в което няма кой да ме прегърне...
дори Тъгата тук не ще да спре...

[Anita765]

Дори тъгата тук не ще да спре,
защото всичко в мене е студено.
Нещо счупено безмилостно зове,
плаче жално като птица наранено.

[Anita765]

За теб умира - всеки път
от душата ми една частица.
Чувствата не могат да заспят,
помня, бях за теб кралица.

[Anita765]

Но без теб съм нищо -още
и притихнала в очакване стоя.
Изгарят ме самотни нощи,
думи за любов във тях мълвя.

[тюркоаз]

Щом ти си моята, неземна орис,
привиквам и моята златна есен,
грешна съм, Боже, що сторих,
и няма живот вече, ни веселост...

[Anita765]

И няма живот вече, ни веселост
щом на погледа ми ти не устоя.
Ще ходиш вече все в унесеност.
Това е! Не мога да го променя.

[sandra_19_84]

Това е! Не мога да го променя,
опитах всичко, вече се предавам
така не ти омръзна да грешиш,
а аз се уморих да ти прощавам