Прошката - един от пътищата в човешкия живот.

[Darena]

Здравейте!
Лично за мен всеки ден, всеки час и всеки миг е време за прошка!
Мислила съм, преживявала съм и съм се опитвала да обгърна многопластово това състояние на човешкия дух и душа, наречено "прошка". Всеки път е различно и ново, ситуациите са нови, хората са нови. Макар, че винаги съм имала усещането, че ми се случва вече нещо твърде познато. Но неминуемо есенцията винаги оставаше като чувство за БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИЯ, БЕЗУСЛОВНО ПРИЕМАНЕ И УВАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНОСТТА МУ, която съпътства прошката.
Разбирам ПРОШКАТА като вътрешен път на дълбоко самопознание, който ни учи на мъдрост кам самите нас и към другите. Също я разбирам като много важна духовно-душевно крачка в нашия земен път, за едно наше истинско развитие "тук и сега", както и крачка в еволюционния духовен път на цялото човечество.
А като психолог, знам, че това е все едно да се справиш с всички свои вътрешни "чудовища" - страхове, безверие, болки, огорчения, гняв...Изключително трудно е и затова според мен има толкова много болести, както на духовно, така и на душевно и физическо нево. Те нещата са изключително свързани.
Неотдавна мислех и за връзката на три духовно-душевни състояния в човека, които бих могла да облека в понятията "смирение", "примирение" и "помирение". Бих се радвала да чуя и вашите мнения.
Поздрави!
И простете, ако понякога тук греша с нещо!

[Арлекин]

В никакъв случай не бих могъл да го пресъздам по начина, по който ти си описала нещата... определено се присъединявам и споделям вижданията ти. Съгласен съм, че "прошката" е път на самопознание и развитеи на личността и неговата душевност, вътрешния му свят, изказ на уважение, силна воля и дух. Трудно се прощава, но научиш ли се, успееш ли да владееш тази сила, значи си овладял мира в себе си.
И аз да спазя традицията... обръщам се към по-... "мъдрите" от мен.. простете, ако има за какво леки пости (ако някой ги спазва)

[Партилан]

За  Прошката няма причина.

Тя идва, когато решим,
че стига ни лютата зима
и идва отново Април...

Урок по Прошка е Животът -
ни "късно", ни "рано", не "пак",
а "тук и сега" и "отново"...

И тъй дордето не остане мрак
в Душите ни, срещнали Бога,
разцъфнал под мартенски сняг.

[kireto1982]

Съгласен съм с Партилан .Наистина животът е прошка, представете си ако нямаше прошка,какъв щеше да е живот.
Прошка винаги има и трябва да продължава да има.

[Vrabcheto]

Прошката  е  велико  нещо. Особено  ,когато  не  се  парадира  с  нея...Тя  изпълва  Животът  със  смисъл...

Вдъхновение  на  всички..............

[Paur]

Смисъл?!?

Прошка му дадох наесен...
Кой съм, че да прощавам?
Светът ни - като килер тесен -
да разбера не успявам.
*
По-крив, по-прав - не е ясно,
кой, как и къде!
Лъжи отляво и в дясно -
все някой ще ме предаде.

Все на някого преча -
кога с думи, кога - кой знае?
Не ми излиза насреща -
в засада си трае

и ме обругва с думи,
с дела, че и със мисъл!
Вървим в различни друми.
Де намира смисъл?
*
Простил му бях наесен...
Кой съм - да прощавам?
Припявам все тая песен,
но пусто - не се забравя...

25 Декември 2005, Дженмар Зое, Атлантик

[pile-Drakon]

О да мили мои...води се битка в черно-белите ни сърца, борба между "Достойнството" и "Вторият шанс" , добре че я има свободата да избираме та да можем да се поусъвършенстваме отвреме навреме дори и против волята си, давайки повече от достатъчно "втори шансове"
Кой каза че е лесно да си мекушав!?