Здравейте!
Лично за мен всеки ден, всеки час и всеки миг е време за прошка!
Мислила съм, преживявала съм и съм се опитвала да обгърна многопластово това състояние на човешкия дух и душа, наречено "прошка". Всеки път е различно и ново, ситуациите са нови, хората са нови. Макар, че винаги съм имала усещането, че ми се случва вече нещо твърде познато. Но неминуемо есенцията винаги оставаше като чувство за БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИЯ, БЕЗУСЛОВНО ПРИЕМАНЕ И УВАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНОСТТА МУ, която съпътства прошката.
Разбирам ПРОШКАТА като вътрешен път на дълбоко самопознание, който ни учи на мъдрост кам самите нас и към другите. Също я разбирам като много важна духовно-душевно крачка в нашия земен път, за едно наше истинско развитие "тук и сега", както и крачка в еволюционния духовен път на цялото човечество.
А като психолог, знам, че това е все едно да се справиш с всички свои вътрешни "чудовища" - страхове, безверие, болки, огорчения, гняв...Изключително трудно е и затова според мен има толкова много болести, както на духовно, така и на душевно и физическо нево. Те нещата са изключително свързани.
Неотдавна мислех и за връзката на три духовно-душевни състояния в човека, които бих могла да облека в понятията "смирение", "примирение" и "помирение". Бих се радвала да чуя и вашите мнения.
Поздрави!
И простете, ако понякога тук греша с нещо!
Тема: Прошката - един от пътищата в човешкия живот. (Прочетена 2164 пъти)
