Яворов-един велик поет

Автор Тема: Яворов-един велик поет  (Прочетена 13680 пъти)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Яворов-един велик поет
« -: 05 юни 2008, 18:52 »
Здравейте на всички!
Много бих се радвала,ако има хора,които да харесват стиховете на Яворов..
Той е моят любим поет..
Така чрез нас,представяйки стиховете му,той ще е вечно жив..


            МАЙЧИНА ЛЮБОВА
Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,и всичко угасих,
 до сетнята звезда в небето:сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,разтласкал вече с крак руини от добро и злото.

И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,ти,
майчина любов, и ей застана в тъмнината неспомнена пред мен:
глава изправих в изненада,повгледах се смутен и леден ужас ме облада.

Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява
вдън твоите очи - и там живее в глъбините;
аз всичко угасих, но ето всичко засиява
от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.

Аз с мисъл те допрях,и пулса ти навеки бие:
лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!...
На свет скрижал кивот за цялата вселена

-на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.

Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,
и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:
загадка от гранит,по-непрозрачна то гранита,
и пламък страховит и в пламък бездна страховита![/b]

 

[/size][/size]

foreveryours

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #1 -: 06 юни 2008, 14:39 »
Колко се радвам, че най-накрая откривам човек, който харесва поезията на Яворов!  :lol:
Без съмнение той е любимият ми поет. Дори знам няколко негови стихотворения наизуст. А "Копнение" - това описателно стихотворение за поета, е много вярно и за мен. Просто откривам себе си в него...

Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная... 
[/i]


[/color]

gerrda

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 77
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #2 -: 06 юни 2008, 19:04 »


Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная...

...

на мен също ми е любим;
удоволствие е да се препрочита Яворов...


[/color]
Цитат

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #3 -: 06 юни 2008, 22:15 »
Много се радвам,че има интерес по тази тема.


Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...

 



foreveryours

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #4 -: 07 юни 2008, 20:08 »
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

("Среща")


 :study:

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #5 -: 08 юни 2008, 22:28 »
           А ти умираше

Денят се раждаше сред шум, а ти сама -
а ти умираше: той в леките одежди
на доразсветната полутъма,
а ти в благоуханните надежди
на ранната си младост. Ти сама
в света, в душата ми! - умираше сразена,
от що - ? Умираше затуй, че бе родена.

Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше - една, -
в очакване - една! - и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.

Денят се раждаше: за сетен път
ти виждаше деня; - не ужаса безкраен
зад образа безгрижен на денят:
деня безоблачно сияен
по неговия вековечен ред и път...

Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно,искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.

 

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #6 -: 28 юни 2008, 12:07 »
Хайде всички,нека напишат нещо за Яворов,така ще го помним винаги..

laer

  • Новак
  • *
  • Публикации: 10
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #7 -: 11 август 2008, 15:27 »
Здравейте! Каня всички посетители на този сайт да присъстват на 16 и 17 август от 18 30 часа в Борисовата градина - лятна сцена на спектакъл, посветен на 130 години от рождението на Пейо Крачолов Яворов.
Ето подробности: http://floydfilm.blogspot.com/2008_07_20_archive.html

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #8 -: 10 октомври 2008, 23:48 »
Дохожда час, уречен за човека,
Последен час - и, както свещ, полека
Топи се клет, догарят сетни сили.
Пред зинал гроб, настръхнал той застава
И страшен глас, съдейски глас, тогава
Обажда се: “Ти взе..., но заплати ли?”...
И горко е тогава ономува,
Над себе си присъда който чува:
“На чуждий пир, излишний, се намери”
Престъпник същ, изправен под бесило,
Проклина той в живота драго-мило,
А пред смъртта бледнее и трепери.

anubhis

  • Новак
  • *
  • Публикации: 7
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #9 -: 13 октомври 2008, 09:03 »
селена,мноооого крайно изказване,мила,верно е,че всеки има право на мнение,но бъди малко по-сдържана и уважавай автора на темата!Това е тема За Яворов,никой не те караа да пишеш в нея,дори не я чети,щом не искаш,но запази крайните си коментари за себе си....

anubhis

  • Новак
  • *
  • Публикации: 7
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #10 -: 13 октомври 2008, 09:05 »
за мен това е едно от великите му произведения:))


Песен на песента ми


Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,

с наведена глава -

при мене, тук, в самотност неприветна.

Надире не поглеждай с тъмните слова

на уплах и тревога -

аз всичко знам...

Но знай и ти: умряха там

и дявола, и бога.

 

Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:

къде не беше ти, къде не бях

подире ти и аз?

Зигзаги вред неуловими...

Къде от ревност не горях

и в летен зной, и в зимен мраз?

 

На труженик ли дрипав, гладно леден,

в прихлупената изба ти не бе -

и него ли, кажи, не лъга, беден,

за празник, въздух и небе?

В полето ли при селянина груби

не беше ти,

край него дни ли не изгуби,

сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -

посестрима хайдушка - и над гроб

ти сълзи ли не рони, великани

оплакваща наравно с жалък роб?

И пред развратница ли с просешка боязън

за поглед и усмивка не рида,

и пред невинността ли дума на съблазън

безсрамно ти не шепна,

        без срам остала навсегда!

 

И ето че се връщаш уморена,

изплашена, отвърната, сломена.

...Уста пиянски не едни

в устата ти рубинови се впиха.

Ръце нечисти през ония дни

разплитаха, заплитаха, мърсиха

коприната на твоята коса.

В кървавите на кръвник обятия

нима веднъж се ти превива?

Разврата ли не чух невинността ти да осмива,

и невинността да те обсипва

        с хули на проклятия?

 

И ето че се връщаш уморена,

наплашена, отвърната, сломена.

Надире не поглеждай - няма жив

на мъртъвците сред тълпата:

едни остаха там

безплътни през тишината

на спомена мъглив.

 

Разбойник същ, подире ти вървях

и питах аз:

        какво тя мрази и обича?

Безсилен в ревност, силен в злобата си бях

и мислех аз:

        какво я лъсти и увлича?

Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.

Претърсвах аз,

     претърсвах ги тогаз -

на миг пленените души.

 

Напразно търсих истина у тях,

създадена в лъжа и грях.

Напразно дирих и лъжата -

бог на вселената, душа в душата.

Страдание! Едно страдание безлично,

жалко, безразлично,

там негде по средата

на истината и лъжата...

 

И ей ме днес: погледай връх е - самота.

И те се върна, моя красота!

Че няма зло, страдание, живот

вън от сърцето ми - кивот,

където пепелта лежи

на всички истини-лъжи.

Че няма дух и няма вещ

вън от гърдите мои - пещ

на живия вселенен плам,

на цялата вселена храм.

 

И ти се върна! - празник ден...

Ще дъхна аз и с кървав пламък

ще пламне тук дърво и камък.

Бъди при мен - бъди у мен...

сред кървав пламък и през дим,

сред задух нетърпим,

небето в твоя поглед

     дивно ще се отражава.

Душа за него ще копней!

Ти него гледай и ми пей

за хладния покой, за вечната забрава.

 

Сред пламъци и адски дим

ний двама с тебе ще горим,

красиви в мрачна грозота

и грозни в сяйна красота -

сред задух нетърпим,

в копнение за мир небесен,

ний двама тук ще изгорим,

ний двама с тебе, моя песен!


NeViDiMaTa

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #11 -: 13 октомври 2008, 19:56 »
Сърце, сърце, смири се клето-
от зло предчуствие обзето,
защо тревожно биеш ти ?
Съдбата даде ли ти нещо,
че днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити ?


Животът ли ? Ах, той един е-
и ти не искаш да премине
без диря някаква в света;
но колко пъти си, унило,
изстливало към всичко мило
и пожелавало смъртта ?

AnGeL-DeL-iNFierNo

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #12 -: 14 октомври 2008, 22:41 »
Не смятам Яворов за велик въпреки, че го харесвам като личност и поет. Първото нещо, което рабрах за него е това, чесе е самоубил в час по лит. мин год.
Това ме озадачи стана ми любопитно какво може да доведе една творческа личност до такъв край.
От там нататък започна голямо ровене и смятам, че съм изчела всичко имащо за живота му, произведенията му и имам някаква представа.
Караща ме само да съжелявам, че е умрял не написвайки онези последни стихове, които както каза той "дължал на човечеството, но нямало да напише, заради жестокостта му".

isabelle

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #13 -: 15 февруари 2009, 21:29 »
Ще бъдеш в бяло
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

Още помня първия път, когато прочетох това стихотворение в една книга ... тогава нямах и идея кой е Яворов, но знаех със сигурност, че няма да успея да намерря по-нежен стих от този...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #14 -: 11 май 2009, 22:23 »
Моето любимо стихотворение на Яворов е "Сенки" :

СЕНКИ
 
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.