Яворов-един велик поет

Автор Тема: Яворов-един велик поет  (Прочетена 13741 пъти)

ТАМИ

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 26
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #15 -: 17 юни 2009, 11:43 »
Стон

    На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

sandra95

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 30
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #16 -: 17 септември 2009, 19:20 »
Градушка


"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

     ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

 

*

 

Но мина зима снеговита,

отиде пролет дъждовита -

     и знойно лято позлати

     до вчера злъчни широти.

 

Назряла вече тучна нива,

класец натегнал се привежда

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.

 

Затопли радост на сърцето,

усмивка свърне на лицето,

     въздишка кротка, пръст до пръст -

     ръка неволно прави кръст:

 

"Да бъде тъй неделя още,

неделя пек и мирно време,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

 

*

 

     Додето сила има,

селяк без отдих труд се труди...

Почивка - ей я, би-ще зима.

Сега - недремнал и се буди:

петлите първи не пропели,

дори и куче не залае,

на крак е той... - "Катран и върви,

бре мъжо, взе ли от пазаря?" Знае

невеста ранобудна - всичко,

готово е, но пак ще пита,

че утре жетва е; - самичко

сърце си знае как се стяга...

   И сърдита

за нещо тя на двора бяга

и пак се връща в килеря,

тършува... "Днеска да намеря

Седмина още - чуеш жено?

- Ти ставай, Ваньо, - лентьо стига!

Небето ето - го червено,

че вече слънцето се дига,

добитъкът те гладен чака".

А Ваньо сънен се прозява

и зад сайванта в полумрака

подал се - Сивчо го задява

с носът си влажен по вратлето.

"Хе ставай! - вика пак бащата

отсреди двора, на колата

затракал нещо, - стига..." Ето

в съседен двор се вдига врява -

там някой люто се ругае.

Наблизко негде чук играе

и наковалнята отпява.

А сутренник повява леко

и звън от хлопки от далеко

донася в село; стадо блее...

На всякъде живот захваща.

И ето вече слънце грее

и на земята огън праща.

 

*

 

Преваля пладне. Задух страшен.

И всеки дигне взор уплашен,

с ръкав избрише си челото

и дълго гледа към небето,

а то сивее мъгловито.

И слънцето жълтей сърдито:

От юг бухлат се облак дига

пълзи и вече го настига;

по-доле вирнали главите

и други... Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката

защо размахали крилата,

и те са глупи закрещели,

Какво ли са орали, сели?

 

*

 

Върни се облако неверен, -

почакай, пакостнико черен,

неделя - две... ела тогази,

страшилище! А облак лази,

ръсте и вий снага космата,

засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

Ще стане пак беда голяма. -

на завет всичко се прибира,

сърцето трепне, в страх премира,

че горе - дим и адски тътен.

Върхушка, прах... ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -

и още - пак, - О Боже!... Трясък

оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета -

     яйце и орех... Спри... Недей...

     Труд кървав, Боже, пожалей!

 

*

 

Но свърши. Тихо гръм последен

заглъхва нейде надалече

и вълк на стадо - вихър леден

подгоня облаците вече.

А ето слънцето огряло

тъжовно гледа върволица

от стари, млади и дечица

забързали навън от село;

в калта подпретнали се боси,

глави неволнишки навели,

отиват, - черно зло ги носи

в нивята грозно опустели.

Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -

безрадно, зрели и зелени,

и цвет - надежди е познала...

.............................................

 Ето нещо от Яворов, от което направо изтръпвам.


ТАМИ

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 26
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #17 -: 19 септември 2009, 12:01 »
Арменци


Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #18 -: 15 ноември 2009, 12:12 »

                   
                   
                        Умри

"Мечта - в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,

и сън - видения засмени в тъжна самота...

Недей ме нивга ти за миналото пита,

не хвърляй в бъднините поглед устрашен:

пометено е вече, буря що помита,

и кой отгатна утрешния ден?

 

Желай, - желанието наше нека бъде сън,

и звън - що глъхне-не заглъхва, в края си без край.

А миналото мина, - опитен грабител,

на пръсти си отиде неусетно то,

и бъдащето иде трезвен довършител.

да чакаме ли ние и защо?

 

Умри, - смъртта ми нека бъде празник в самота;

мечта - мечтата ти в мой пламък нека догори..

Щастлив е, който в път надире не поглежда

и стъпки не брои оставащи напред -

и който отнесе усмихната надежда

отвъд света, през снегове и лед."

 
« Последна редакция: 09 януари 2010, 10:32 от silvina84 »

PianoLady

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #19 -: 15 юни 2010, 12:46 »
Обоважам Яворов! (:
Но заслугата за това е далеч от любовната му лирика - тя като цяло ми идва малко по-разнежена, отколкото би ми се искало.
Екзистенциално насочените му търсения обаче ме впечатляват наистина силно! Произведения като:  Градушка (знам, че тя се причислява към селската му литература, но аз виждам в това стихотворение едно цялостно послание за човешката съдба - "отиват, вечно зло ги носи"), Песента на човека, Две души, Сенки, Маска и т.н.
Във всички тези творби направо е облякъл в красива словесна форма това, което мисля и аз.


Песента на човека

Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен.
 
Живота и смъртта крила ми са предвечни,
размахани задружно, — близки и далечни
предели аз не виждам сред размаха свой;
на мигновенията бързотечни
изгубих тягостния брой.
 
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечтата гине и се ражда…
В тъма и сам — към светлина ли, към любов?
Из хаосите явствен се обажда
към мене нечий родствен зов.
 
През тайната на димните потоци звездни,
кръз ужаса на гробно млъкналите бездни,
заслушан аз минавам, — бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.
 
И може би в безкрая гоня аз граница,
с напразно вярван сън за бъдаща зорница —
слепец пробуден, сляп отвека и навек…
И може би в заключена тъмница
от своя зов аз слушам ек.


Житейски дребни грижи...


Житейски дребни грижи са всичко похабили -
размислиш ли, неволно сърцето те боли;
а блянове такива... С кого ли, боже мили,
с кого душевни мъки човек да сподели?
 
Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада
и дреме полусънен в желана самота;
търпи ли се оная убийствена досада от
хорската пазарна и жалка суета?
 

ПП: I hope you enjoyed it! (:

radoslava29

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 13
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #20 -: 18 юни 2010, 21:17 »
Яворов за мен е най-великия поер! Обожавам и неговото творчество и неговата личност! Вълнуват ме неговите стихове и думи, неговите писма и особено драмата "В полите на Витоша". Сигурна съм, че той е бил прекрасен човек! Поколон пред паметта му!

Ето любимото ми негово стиготворение, което той пише в отговор на едно от писмата на Мина ("Не мога да си дам сметка какво ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а Вие сте поет"):

Пръстен с опал


Мечтата ти е очарована робиня

на моята душа, която те зове;

ще дойдеш ти накрай световната пустиня,

отсам преградни бездни, върхове.



Кристално чиста, като висините сини,

намериха те спяща жаждащи мечти, -

в съня на твоите шестнадесет години

душа те възжела и похити.



На бездни, върхове, неведоми пространства

мечтата ти лети-прелита в бодър сън -

и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,

спасителния предразсветен звън.



Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,

в одеждата на своя ароматен свян

и то ще бъде час на изповед-последна,

сияние в един вълшебен блян.



Душата ми над тебе бисер ще поръси,

че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.

И ние ще горим унесени в съня си -

и като дим в небето ще намерим край.


Ангар

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #21 -: 23 октомври 2010, 22:37 »
А аз най-много харесвах от Яворов поемата му "Калиопа". Дълга е, но реших да я постна цялата:

Калиопа

"Де, момче, ума ти хвърка?
Все навън са ти очите!
Дявол някой тук се бърка:
пак разтеглихме ушите.

Палешник ли туй ще става,
или за носа ти брънка?
Кош кюмюр се достопява,
а ти гледай още вънка!"...

Като лека перушина,
седем оки преброени,
чук извива юначина,
бий метала разкалени.

- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -
наковалнята възглася.
И духалото се пука:
дъха, пъха и приглася.

Гледай искри, рой звездици
от желязо нажежено,
гледай огнени езици
от огнище разжарено.

"Хей, момче!"...
     - Жжин! чука-трака...
Нека стария нарежда!
Що ли момък тръпен чака,
често-често вън поглежда?

- Там-сам! Зън-вън... бива-бива...
Кали-Кали-Калиопа! -
Наковалнята звънлива,
присмехулка върла, хлопа.

- Зън-вън, трак-мрак!
     - Боже мили,
още няма я зората...
Удря момък, удря, сили -
на гърди навел главата.

За гидия от небето
слънце сутрин не изгрява,
среща, хе - отзад пердето
нему то се навестява.

ІІ

Бог знай вече де далече
в диви пущинаци,
зъл магесник прокобесник
имал бил конаци.

Светлолица хубавица
с него там живее
и запряна тя, горкана,
тъжи и линее.

Зъл магесник прокобесник
пази и завижда -
сяда-става, не остава:
слънце я не вижда!

Но в твърд синя над пустиня
грейне ли луната,
бяс умира - не се спира,
яхнал на метлата...

Че ще ходи и ще броди
по гори мъгливи,
да сборува и пирува
с бухалите диви.

А клетица-хубавица
до прозорец седне,
на звездите в синевите
волно да погледне.

Птичка мила пъстрокрила
скоро прилетява,
хубавица с песенчица
тихо утешава.

*
Стар болярин - зъл лихварин -
в края наш се слави;
той палати най-богати
сред града направи.

Пази старо - грозно харо
Калиопа красна,
като в клетка зад решетка
птичка сладкогласна.

Стар болярин - зъл лихварин
варди я страхливо,
от световен взор греховен
крий я завистливо.

Но зората в небесата
заран щом се пукне,
стар нехаря към пазаря
гледаш го, че хукне.

Ще преброди, ще обходи
градските мегдани,
ще се лута да набута
кожи недодрани...

Боляркиня сиротиня
трепетна тогава,
като в треска там завеска
бърже отвалява.

А отсреща я посреща
с поглед буйнопламен
млад момчина юначина
хубавеляк хвален...

ІІІ

Калиопа хубавица,
боляркиня милолица,
лудо-младо, не люби;
младостта си,
радостта си
не губи!

Не за чужди зрей в градина
росна алена малина,
лудо-младо разбери -
и човешки
ум лудешки
събери!

Стар стопан лехите гази
и малина зорко пази,
лудо-младо, харно знай:
жар безумен
с хлад разумен
обюздай!

*
Огънят е пакост жива,
с огъня игра не бива,
луда-млада, проумей:
с него - знай си! -
не играй си,
ох, недей!

Че за дявол кът едничък -
пусти огън, бог самичък,
луда-млада, отреди:
дявол черен, злонамерен
в огън бди.

Момково сърце немирно
пещ е съща, де безспирно,
луда-млада, страст пламти,
умна бивай, в пещ не вливай
масло ти!

ІV

Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?

Пеперудата с крилата
обикаля редом свят
и целува по листата
всеки нов и хубав цвят.

Младо с дим и плам в сърцето
щуро ходи по света,
че за пакост под небето
бог създаде любовта...

Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?

V

Къдрав, лих поток се пени,
блъска се от бряг на бряг;
плахо папрати зелени
гледат лудия му бяг.

И топола там висока
на едина бряг расте,
а отвъде, над потока,
злак-бръшляна вий листе.

Ден и нощ бръшлян посяга
към тополина снага,
вейки гъвкави протяга
с умилителна тъга.

И топола се навежда,
щомка вятър полъхти,
нежно към бръшлян поглежда
и приветно му шепти.

Но потока с яд го тласка,
докато го не отбий...
И бръшлян не може с ласка
гиздосия да обвий.

 VІ

Кръст превива юначина,
чук извива,
и замислен, и унесен,
тихом пее тиха песен.

"Хубава си, мила моя,
любава си:
гъвък стан, фиданка съща -
кой, кажи ми, го прегръща?

А косите - грейно злато,
а очите,
две звезди под вити вежди -
чий са сбъднати надежди?

Бузи али - рози, мила,
рай мечтали,
устни захар, шия млечна -
но кому са сладост вечна?

А гръд бяла, слънце нивга
невидяла,
но на нея кой почива
и ноще честит заспива?"

*
Ший грижовно хубавица
и любовно
през прозореца поглежда,
па си шепне и нарежда:

"Волен, хубав, мой соколе,
млад и любав,
брат бъди ми, враг не бивай,
огън-поглед тук не впивай.

Че гори ме твоя поглед -
умори ме!...
Що е слънце на лозата,
жадна, болна за росата!

Ней, драги мой соколе,
дай и влага!
Слънцето тогаз да грее
и лоза ще зеленее!

А милувки дай на млада -
и целувки!
Те са, те за хубавица
като за лоза росица..."

VІІ

Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?

 
« Последна редакция: 23 октомври 2010, 22:45 от Ангар »

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #22 -: 19 май 2012, 11:08 »
Не дирих радости в живота...

Не дирих радости в живота,
не дирих ветрища и прах,
ала и някоя Голгота
eдва ли нявга обещах.
 
В света живях с мечта избрана,
живях в неземен идеал:
земята чужда ми остана,
макар че туй не съм желал.
 
И гост на хората - отдавна,
с усмивка бледа на уста,
възвих в пътеката най-равна
към пътните врата...


Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #23 -: 23 май 2012, 09:26 »

Мечта - Пейо Яворов

Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли - не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна... Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж - от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.

По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед - аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът - и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.

Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -
на страстите житейски попаднал в маскарада,
аз искам да узная под маските лицата...
Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,
змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.
Сред весели другари от чашата кипяща
тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам
изправена край мене замислена, скърбяща -
и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай...
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #24 -: 05 юни 2012, 18:17 »
Пръстен с опал

Мечтата ти е очарована робиня
на моята душа, която те зове;
ще дойдеш ти накрай световната пустиня,
отсам преградни бездни, върхове.
 
Кристално чиста, като висините сини,
намериха те спяща жаждащи мечти, -
в съня на твоите шестнадесет години
душа те възжела и похити.
 
На бездни, върхове, неведоми пространства
мечтата ти лети-прелита в бодър сън -
и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,
спасителния предразсветен звън.
 
Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,
в одеждата на своя ароматен свян
и то ще бъде час на изповед-последна,
сияние в един вълшебен блян.
 
Душата ми над тебе бисер ще поръси,
че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.
И ние ще горим унесени в съня си -
и като дим в небето ще намерим край.

Пейо Яворов

tonkatabg

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #25 -: 07 юни 2012, 13:49 »
МОЯТА  ИЗПОВЕД
От ранни утрини зори
почнах и ви учих -
как се люби, как се пей -
как пълно се живей.
До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях…
Как малко аз живях!

Това е едно от любимите ми стихотворения на Яворов!  :)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #26 -: 11 октомври 2012, 10:21 »
Душата ми е пуста...

Душата ми е пуста: буря кратка
помете всичко там. Напразно вече
следа бих дирил от мечтата сладка
по тебе, образ потъмнял! Далече,
цял век далече са от мен
миражите на вчерашния ден.

Все пак аз помня: ти дойде желана,
дойде с душа лист още неизписан,
лист бяла книга. В своя вехта рана
перо намокрих: в спомени улисан,
посегнах аз и писах без покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и гной.

Че ти не бе живяла - а живота
бе мене пък задавил. И той свари
с проклети писмена на богоскота
душата ти чрез мене да нашари.
Перо послушно - копие на цар...
Раних аз твоя дух и своя чар.

В очакване, боязън непонятна
владееше предчувствията мои;
изгубих те - пустиня необятна...
Чух змийски съсък в спомените свои.
Перо послушно, копие на цар! -
Раних аз твоя дух, убих и своя чар.



 

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Яворов-един велик поет
« Отговор #27 -: 27 март 2015, 14:25 »
Песен

Жар в душата!... Край вратата
трижд поминах,
Цветано агне любаво,
трижд поминах - не те зърнах,
Цветано либе хубаво.

Сред селото на хорото
те подирих,
Цветано моме хвалена,
ах и там те не намерих,
Цветано вишно алена.

По седенки, по преденки
се залутах,
Цветано росна китчице,
все напразно - нямаше те,
Цветано пойна птичице.

И замаен, и отчаен,
де ли още,
Цветано душо младичка,
още де ли се не скитах,
Цветано захар сладичка!

Че в сърцето - зло проклето! -
нещо шава,
Цветано, Цвето любава,
шава, шепне страшни думи,
Цветанке моя хубава!...


 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.