Любими стихотворения от сайта

Автор Тема: Любими стихотворения от сайта  (Прочетена 74993 пъти)

FeaR

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 15
Любими стихотворения от сайта
« -: 19 декември 2007, 18:25 »
Кои са вашите любими стихотворения от сайта?

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #1 -: 19 декември 2007, 18:53 »
Това е много хубава тема! :):)След малко ще пусна моето първо любимо. :):)
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:39 от Незабравима »

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #2 -: 19 декември 2007, 19:02 »
Такава запомни ме - Изречена (Мая Попова)

Сърцето ми преди да спре да бие,
ще заболи за тебе за последно.
С последна глътка кръв ще се опие
и ще заспи щастливо уморено.
Ръцете ми преди да се отпуснат,
до болка ще се вкопчат в твоите длани.
За да усетиш толкова пропуснати
докосвания - търсещи, но неразбрани.
Очите ми преди да остъклеят,
ще запечатат твоят образ. Като в клада
в последен взор към тебе ще изтлеят,
за обич молещи, не просещи пощада.
А устните преди да са замлъкнали,
ще изшептят със нежност твоето име.
Красива ли съм? Болката преглътна ли?
Живях за теб. Такава запомни ме.
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:40 от Незабравима »

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #3 -: 19 декември 2007, 19:25 »
Безценна - dar4e_to  (Дарина Дечева )

Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)

Пожелах си измислена хубост
(и къде огледалото сложих?)
Бях суетна кокетка - до лудост
(смет за криви усмивки предложих...)

Кули с пясък строях - без основи
(телескопно се търсех в мъглата.)
Доброволно надявах окови
(без да чувствам земя под краката.)

Все така... Все нарочно... И диво
се надявах на чудо спонтанно.
А то, чудото, беше лъжливо.
Беше свито, свенливо и... странно.

Бе спасителна диря във мрака,
грях несбъднат, заченат случайно.
Беше тъжно... Но не, не заплака.
Беше болка, таена безкрайно.

Беше в мене, а аз не разбирах...
И се срасна със мене - до корен.
Аз бях чудото. И се намирах
в мокри сънища с вик непресторен.

И се виждах - във погледи парещи,
в чистотата на хладност сатенна.
Чудотворни, косите ми жарещи
ме белязваха с грифа „Безценна".
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:40 от Незабравима »

mili4ka_

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 43
  • Betty Boop
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #4 -: 19 декември 2007, 19:27 »
"Бях отчаян... не съм те предавал" - Николай Драгиев (nikolaidragiev)

По всеки Път (или луд кръстопът)
съм те губил (не съм те откривал).
С жигосана плът (ту отсам, ту отвъд)
все към теб съм вървял (непристигал).

След всички завои (или диви запои)
бях отчаян (не съм се предавал).
С чувства-порои (ту чужди, ту мои)
съм те искал (не съм се издавал).

Днес съм с теб и личи (или просто лъчи)
аз съм нов (но не съм се подменял).
И дано заличим (ту с ръце, ту с очи),
че замествах те (не съм ти изменял).



Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: Любими стихотворения от сайта!
« Отговор #5 -: 19 декември 2007, 19:42 »
Чудесна тема...
Моите любими стихове от Откровения са безброй много...
Ето едно от тях:

Когато свири пианист - Ясен Крумов (henryoliver)



Звучи пиано.
Тихо.
Тишината...
Цигарен дим
и музика
звучи.
Завинаги
звучи
тъгата
на рошавия пианист.

Луни долитат -
спомени,
звезди.
И ти присядаш,
ти,
която...
-Свири, човече,
моля те,свири!
Не спирай никога,
защото...
Тъгата ти
сега обича.
Тъгата ти
е бряг
и
миг...
Тъгата ти е бавен ритъм...
- Свири, приятелю, крещи!

По дяволите всичко
там!
Свири с ранените си
пръсти...
Свири по прашните
клавиши,
и своята тъга
разпръсквай!

Свири!

По есенните хълмове
върви
историята на един
човек.
И нека Времето
вали,-
не спирай тишината,
разкажи ми!
И нека времето
вали.
И нека всеки вятър
диша.
Нощта е празна
и мълчи.
Пиано,
дим цигарен,
вино...
Под младите сълзи
стоим.
Една история
отлита.
И нека всички
замълчим,
защото свири
пианистът.
Луни долитат -
спомени,
звезди.
Дори и ти
присядаш тихо.
И няма нищо друго,
нищо...
Когато
плаче
пианист...



« Последна редакция: 19 декември 2007, 19:45 от Белоснежка »
"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #6 -: 20 декември 2007, 08:23 »
Ето, един много любим стих за мен!
Направо ме взривява!!! :D :)

Незабравима / Кремена Стоева /


Порочна


Порочна съм (облизвам ги с език).

Един след друг в гърдите ми се сгушват.

С очите ги разголвам... но напук

след всяка голота при мен се връщат.

Страстта им обладавам -  като вик,

изтръгнат от пропуканите устни.

Нашепвам им в ухото стих след стих,

целувам бавно... галя с нежни пръсти.

Порочна съм (а те са като псета).

Побъркват се, очите си премрежват.

Не виждат как в зависимост ме следват,

един след друг се блъскат и пререждат.

Пресъхват бързо (а били река).

Във мислите съвсем са недозрели.

Разказват си коя каква била,

а всъщност много малко са видели...

Порочна съм (не ставам за обичане)

Когато съм сама, съм всъщност с много.

Със тяло уморено... от събличане,

звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом!
 

« Последна редакция: 20 декември 2007, 08:25 от Jane_d »

dar4e_to

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 265
  • Там...оттатък.
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #7 -: 20 декември 2007, 13:39 »
Толкова са много...
И все брилянтни!
Но някои препрочитам винаги с удоволствие.
Ето част от тях:

За Одисей /до поискване/
Елица Мавродинова

Не ме обичай. Вече няма нужда.
И мразена се чувствам пенелопно.
Итака не прощава за събуждане.
Итака е постеля за самотни.

Надеждите ми станаха на станове.
Тъка се денем. Нощем се разплитам.
От взиране прерових океана...
Вмълчах се като болест. От непитане.

Аз зная, че Троянските войни
(и Нимфите) оставят много белези.
И зная, че (понякога) дори
страхът не е обратното на смелост.

Аз зная (до прокоба), че моряците
най-много се страхуват от удавяне.
И всяка котва струва ампутация.
Не е безплатно никое оставане.

Не вярвам в чудеса. И ти недей.
Животът е жесток като циклопите.
Не можеш да се влюбваш в Одисей
без риск да се превърнеш в Пенелопа.

Падащи звезди
Кремена Стоева

Изискано се кланяха звездите
в очите ми, когато свечерявах.
По пясъка изписвах се самотно
за дните, през които зазорявах.
В морето се преливах със вълните
и в крясъка на гларусите бели.
Вменявах си, че мога да обичам,
но слепи бяха празните недели.
От болката позната изкрещявах -
безумно... да събудя тишината.
Със уличните лампи разговарях,
налудничаво... гоних самотата.
Очите си със спомени гримирах.
Облякох си и рокля... на луни.
И любих се с небето... до полуда.
От обич раждах... падащи звезди.
"Един IP адрес - един глас за произведение!"

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #8 -: 20 декември 2007, 14:33 »
И още любими стихове, които си струва да се четат и препрочитат...
Великолепие, сила, талант...!!!


Реквием за едно величие / Елица Мавродинова /


Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.

Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.

Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.

Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.

Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #9 -: 21 декември 2007, 12:10 »
Обречено на непрочитане - Елица Мавродинова


На Николай

 Сега си тръгвам. Адски ще ти липсвам.

И дълго ще привикваш да ме нямаш.

Ще секна като стих. Не ме дописа.

Не се вини. Писалката е нямата.

 
Сега ще си вървя. Върни ми рамото.

Ще бъда кучка. Бързо ще зарасне.

След мен ще ти остане само раната

от вчерашната гордост, че си властвал.

 
Сега си тръгвам. С цялата си жертвеност,

с приемната за твойте отчаяния,

с лечебната си смърт. Съвсем естествено.

Не си виновен. Ти Си Оправдание

 
за нощите, прогнили в недоспиване,

за празните седалки на такситата,

за капковото, тихо самоубиване...

дори и за това, че не попита

 
дали си тръгвам. Няма ли да падна

по пътя си, понесла твойте трупове...

След вярата, която ми открадна,

не стига просто кръст да те изкупя.
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:41 от Незабравима »

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #10 -: 21 декември 2007, 12:13 »
На гробищата винаги е тихо.
Тихо - Изречена (Мая Попова)


Върбите са превити, натежали от сълзи.
Цветята избуяли са от жал и хлипове
и въздухът - притихнал в скръб - така тежи.
Изглежда странно, ала често се отбивам.
Жените са безмълвни тук, за никъде не бързат.
Приведени, запалват свещи и с винó преливат
с помръкнали очи, с забрадки черни вързани.
Изстрадана е всяка глътка тишина,
запомнила безброй изпуснати въздишки -
наместо стон. Ще дойда пак. Сама.
На гробищата винаги е тихо...
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:42 от Незабравима »

FeaR

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 15
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #11 -: 21 декември 2007, 12:24 »
Къде си,Слънце?theheart_ofthefire


Къде си,  Слънце?
Много рано си отиде!
Спомена за теб е кървав!
Няма те! Ала си вечно жива!

Къде си,  Слънце?
Защо лъчите ги убиват!?
Една земя безкрайно чужда -
за душата ангелски красива!

Къде си, Слънце?
Защо усмихнато не тичаш!?
Във айсберг ли се спъна!?
Сърцето ти  във стиховете диша!

Къде си, Слънце?
Да, ти си горе - сред небето!
Защо ли долу те потърсих!?
Високо си, защото  светиш!

и още едно

Самодостатъчна venus
Тъгата сама те поглъща понякога

като ненаситен звяр - гладен за още

и всяка тишина, живяла в тебе някога,

превръща се във вик или във вопъл, нощем.

 

Мъката прави те своя покорна робиня,

обладава те като чудовище,

                  излязло от сенките на мрака.

А любовта е онази безумна богиня

и да принесеш пак себе си в жертва

                                                       тя чака.

 

Но по-добре е да бъдеш неверница дива,

която единствено в себе си вярва.

Дори когато се чувстваш почти мъртва

                          и отново  любовта

                                   от теб си отива,

ти  пак си си самодостатъчна -

                                 това, не, никога

                                       недей го забравя!

 

Човек

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 209
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #12 -: 21 декември 2007, 13:21 »
КАТЕРИНАРИНА-"Порасналата твоя дъщеря"

Не и харесва градуса на водката,

която си отпивала нощеска.

Как галиш в полусън гърба на котката...

и как е тиха бледата ти треска.

Как белите бедра си извъртяла -

безсрамно, изкусително-нахални.

И как си полумъртва. Но и цяла.

В прегръдката на меката си спалня.

Усмивката ти тръпнеща я лази

по крехката изгубена душа.

Научи се от мъничка да мрази.

Не себе си.

Не теб.

A любовта.

Която я накара да те гледа

в най-пошлата ти същност на жена.

Да вижда как я търсиш отегчена

във пълните бутилки Самота.

Която я принуди да порасне

по ъглите на тъмния ви дом.

Която й попречи да угасне,

сред мръсните стъкла от Периньон.

И пак ще те прегърне уморено,

когато се събудиш абстинентна.

Сълзите ти ще гледа изумено.

Косите ти с ръчица ще отметне.

И пак ще търси погледа на майка,

прокрадващ се в безумните очи.

Отново ще те моли да престанеш.

А ти виновно само ще мълчиш.

......................

И пак ще те изпрати на вратата.

С надеждата, че вече си добра.

Тя кротко ще те чака.

Дъщеря ти.

Порасналата твоя дъщеря.

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #13 -: 21 декември 2007, 13:46 »
Този стих, винаги ме разтърсва!!!
Поклон, Кате!

Траур - Катеринарина / Катя /


По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни!
Под прахта на последния век,
камънаците помнят ковчезите...
И горчи този въздух проклет,
от зловонния дъх на потерите...
Криволичат обречени дири
от копита на тъжни добитъци -
набедени души за умиране,
без пощада и право на писъци!
Тука вятърът все преповтаря
вой на майки с кървясали длани...
Тук пръстта е молитвено стара
и попила е всякакви рани!
Всяка стъпка тежи и подритва,
ту подкова ръждива, ту трън...
Всяка мисъл - последна молитва!
Всичко води... към вечния сън!
.....................
Селски път. Към забравено гробище.
Буренясала сбирщина камъни.
Тук земята отдавна безплодна е!
И от Бог, и от Дявол забравена!


Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #14 -: 21 декември 2007, 14:38 »
Отсякоха тишината ми... бялата - Vesi-lina (Веска Алексиева)

Онези, "лудите", не знаеха
какво правят...

Хвърляха

пепел в очите ми - дано ослепея

и да не мога виждам

простора ти.

Там, под бистрия ручей

смъквах изцапаната дрипа

от дяволската  злъч...

И миех... Миех!

До нежност гола,

водата  ме изпиваше.

Потичаше кръв,

червена като окото на луната -

единствен свидетел,

когато отсичаха на гилотината

тишината ми... Бялата.

Змей многоглав бях. Отново

се раждах.

После бесните

ме кръщаваха

в мътна вода...

Измисляха имената ми.

А аз, бях просто

любов.

Когато ме плюеха, забравяха

истинското ми име.

Всъщност за него живея.

След тебе.

Посях го под дървото,

когато се раждаха децата ни.

Държа го в ръцете си,

когато прегръщам студения

камък...

по-който се стичат твоите

сълзи.

Аз вече ме мога да плача.

Изплаках се.

Но помня

черната неделя

на най-светлия празник.

И  съм жива още...

да те обичам в стих.
« Последна редакция: 12 януари 2008, 12:39 от Незабравима »

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.