Лицемерието най-отвратителна и най-често срещаната черта на характера

Автор Тема: Лицемерието най-отвратителна и най-често срещаната черта на характера  (Прочетена 2346 пъти)

PussyCatt

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
 Е това е нещо, което няма как да не споделя със вас, творци. Изразете становище моля.
 Мен лично ми се гади вече от такива хора, срещам ги на работа, срещам ги в личния си живот срещам ги навсякъде, което е много жалко. Какво би направил човек за една по-холяма "мръвка" (ако мога така да се изразя)? Отговор: всичко, а най-лесното е просто да нагласиш определения човек, който си се води за познат или приятел за да се настаниш на неговото място. Леле, направо ми иде да си сежа вените. Правилно, че повечето хора са егоисти и гледат единствено и само своята изгода и в паницата на другия само ако е по пълна, което хич не е човешко, но защо трябва да постигаме целите си по такъв долен начин, защо трябва да си крадем хляба. Чудя се тези хора как не изпитват малко угризение, как не влизат в чуждо положение, как изобщо мислят за живота. Крепи ме факта, че малкото останали хора с цели, които искат да постигнат по честен начин ще стигнат по-далеч от тях, защото не са доволни на изпросеното, а на постигнатото. Тези хора остават винаги в сянка, но махнат ли се от нея, се разбира кой наистина е по-добър и кой е бил в гръбнака на всичко. Удовлетворява ме факта, че винаги се намират по-голями лицемери и от най-големите, които им отнемат постигнатото по още по-долен начин.
 Реалност, не лигава приказка написана със златни букви ;)

Vyrtina

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 14
предлагам да процедираш по следния начин:
1) ставаш вегетарианка, като бунт срещу онези, които си "крадат мръвката"
2) опитваш да вложиш това огорчение в творчески процес и така имаш принос за човечеството, пък и някак се чувстваш удовлетворена от своето недоволство, понеже можеш да кажеш "аз съм творец, чувствам ги нещата..."
3)чак в краен случай си режеш вените и непременно водиш свидетели, да видят, че ги режеш с остро ножче, надълбоко и по диагонал и то без да се топиш в топла вана. 'щото иначе е лицемерно спрямо хората, които наистина са отчаяни до степен да си посегнат на животите, докато ти само бълваш големи думи с и-аз-не-знам-каква цел.

PussyCatt

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
мерси за съвета, нямаше нужда, принципно се бунтувам с/у всичко и тъпча не само тези с маските а и тези без тях, а когато не мога да си вдигна толкова високо крака да ги смажа просто си тръгвам и ги оставям да осъзнаят сами какви мизерници са...
За живота, какво да си посегна на него, не мерси, на пук ще го живея ама няма да пукна като глист

Поздрави ;)

Меричка

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 146
Свиква човек на всичко, дори прощава... Или подминава, за да не слиза на подобно ниво. Но така е, ако го няма лошото, кое ще е мерило за доброто... Снощи примерно си говорехме за това как едни "дето ги знаем как завършиха, колко се тътреха докато вземт дипломи" пък и сега има такива - плащащи си, та как те могат да владеят купища капитали - да ги въртят, препират и окото им да не трепва. При всички случаи, когато сме себе си, няма как да ни помислят за лицемери. Зависи кой го заслужава... пред него да си без маска.
Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/

KRONOS.1

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Е това е нещо, което няма как да не споделя със вас, творци. Изразете становище моля.
 Мен лично ми се гади вече от такива хора, срещам ги на работа, срещам ги в личния си живот срещам ги навсякъде, което е много жалко. Какво би направил човек за една по-холяма "мръвка" (ако мога така да се изразя)? Отговор: всичко, а най-лесното е просто да нагласиш определения човек, който си се води за познат или приятел за да се настаниш на неговото място. Леле, направо ми иде да си сежа вените. Правилно, че повечето хора са егоисти и гледат единствено и само своята изгода и в паницата на другия само ако е по пълна, което хич не е човешко, но защо трябва да постигаме целите си по такъв долен начин, защо трябва да си крадем хляба. Чудя се тези хора как не изпитват малко угризение, как не влизат в чуждо положение, как изобщо мислят за живота. Крепи ме факта, че малкото останали хора с цели, които искат да постигнат по честен начин ще стигнат по-далеч от тях, защото не са доволни на изпросеното, а на постигнатото. Тези хора остават винаги в сянка, но махнат ли се от нея, се разбира кой наистина е по-добър и кой е бил в гръбнака на всичко. Удовлетворява ме факта, че винаги се намират по-голями лицемери и от най-големите, които им отнемат постигнатото по още по-долен начин.
 Реалност, не лигава приказка написана със златни букви ;)

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.