Да си спомним за Димчо Дебелянов

Автор Тема: Да си спомним за Димчо Дебелянов  (Прочетена 1074 пъти)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
128 години от рождението на най-нежния лирик в българската поезия - Димчо Дебелянов. Поклон!

Утро

След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.

Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -

път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.

И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,

повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,

и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен

с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
« Последна редакция: 04 април 2015, 12:16 от silvina84 »

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Песен

Над мойте копнежи умората ранна
крила безотрадни простря.
Скърбя за зората, тъй дълго желанна,
която тъй скоро умря.

Скърбя за росата, която изсъхна
над болни и бледи листа,
за първата песен, която издъхна
на глухо мъртвило в пастта.

 

© 2003-2019, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.